Eriosyce eriosyzoides ssp. eriosyzoides
| Eriosyce eriosyzoides ssp. eriosyzoides | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
| Eriosyce eriosyzoides ssp. eriosyzoides (Ritt) Frm 2003/CSI 16 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||||||
Синоними
- Pyrrhocactus transitensis
- Neoporteria transitensis
- Pyrrhocactus vallenarensis
- Horridocactus vallenarensis
- Neoporteria vallenarensis
Произход
Чили.
Описание [1]
Стебло: Единично, зелено, по върха синьо-зелено до тъмно виолетово-зелено, кълбовидно, понякога цилиндрично или леко приплескано от към върха. На височина достига до 20 см, и до 13-14 см в диаметър.
Ребра: 13-17, туберкуловидни.
Ареоли: Големи, овални, 5-10 мм.
Централни бодли: 4-7, жълтеникави в основата преливащи към червеникаво-кавяви към върха, с течение на възраста стават сиви, достигат до 5 см на дължина.
Радиални бодли: 10-15, достигат 2-4 см на дължина.
Цветове: Фуниевидни, широко отворени, жълтеникаво-бели, с червеникаво-розови жилки по средата на венчелистчетата, достигат до 4 см на височина и в диаметър.
Отглеждане
Тези кактуси са лесни за култивиране и отглеждане. Корените им са склонни лесно да загниват, и за това се препоръча субстратът в които са засадени да е много водо и въздухопропусклив. През лятото се поливат редовно, но икономично, като се препоръча да се изчака субстратът напълно да засъхне между поливките. Светлолюбиви, нуждаят се от директно излагане на слънчевите лъчи, издържат на големи жеги. През зимата се държат сухи при температури около 5°C. Толерантни са към краткотрайни застудявания до -10 °C.
Размножаване: От семена.
Фотогалерия
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
