Turbinicarpus beguinii ssp. beguinii
| Turbinicarpus beguinii ssp. beguinii | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
| Turbinicarpus beguinii ssp. beguinii (N. P. Taylor) Mosco et Zanovello 1997 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Подсемейства | |||||||||||||||||||||||||||||
Произход
Мексико - Коахуила, Нуево Леон, Сан Луис Потоси.
Синоними
- Turbinicarpus mandragora ssp. beguinii
- Thelocactus beguinii
- Gymnocactus beguinii
- Neolloydia beguinii
- Neolloydia smithii
Описание [1]
Тялото е единично, сферично до късо-цилиндрично, сиво- или синкаво-зелено, най-често 7 - 12 см високо на 4 до 9 см широко. Туберкулите са са 3 - 5 на 2 - 3 мм големи. Централните бодли са 1 до 4 броя, до 12 - 30 мм дълги, бели или жълто-кафяви, по-тъмни към върха, прави. Отсъстват при по-младите екземпляри. Радиалните бодли са 12 до 27 броя, 3 - 18 мм, бели с по-тъмни върхове, по-късно стават жълтовати. Цветовете широко-фуниевидни, 18 - 35 мм на15 - 30 мм, пурпурни с по-светли краища на листчетата. Цъфтежът пролетно-летен.
Отглеждане
Счита се за не много труден за отглеждане. Чувствителен към загниване, особено след като започне да цъфти. Расте на сравнително бавно. Има нужда от силно слънце за добро образуване на бодлите, да се полива по-скоро ограничено за запазване на характерната му форма. Добре дренирана почва. Сухо зимата и при нощни температури под 10 гр. Издържа до - 4 гр. за кратко.
Размножаване: Най-често чрез семена.
Фотогалерия
Tupbinicarpus beguinii ssp. beguinii var. albiflorus TCG 41102
Turbinicarpus beguinii ssp. beguinii var. senilis, MK 87.259
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
