Turbinicarpus beguinii ssp. beguinii
Произход
Мексико - Коахуила, Нуево Леон, Сан Луис Потоси.
Описание [1]
Тялото е единично, сферично до късо-цилиндрично, сиво- или синкаво-зелено, най-често 7 - 12 см. високо на 4 до 9 см. широко.
Туберкулите са са 3 - 5 на 2 - 3 мм. големи.
Централните бодли са 1 до 4 броя, до 12 - 30 мм. дълги, бели или жълто-кафяви, по-тъмни към върха, прави. Отсъстват при по-младите екземпляри.
Радиалните бодли са 12 до 27 броя, 3 - 18 мм, бели с по-тъмни върхове, по-късно стават жълтеникави.
Цветовете широко-фуниевидни, 18 - 35 мм. на 15 - 30 мм, пурпурни с по-светли краища на листчетата. Цъфтежът e пролетно-летен.
Отглеждане
Счита се за не много труден за отглеждане. Чувствителен към загниване, особено след като започне да цъфти. Расте на сравнително бавно. Има нужда от силно слънце за добро образуване на бодлите, да се полива по-скоро ограничено за запазване на характерната му форма. Добре дренирана почва. Сухо зимата и при нощни температури под 10 гр. Издържа до - 4 гр. за кратко.
Размножаване: Най-често чрез семена.
Синоними
- Turbinicarpus mandragora ssp. beguinii
- Thelocactus beguinii
- Gymnocactus beguinii
- Neolloydia beguinii
- Neolloydia smithii
- Rapicactus beguinii
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port