Pilosocereus glaucochrous
Произход
Разпространен е в Бразилия (Баия), на 740 - 950 м. надм. вис. Доста е обилен в хабитата си, но числеността му се определя като намаляваща, поради загуба на местообитания.[1]
Описание [2]
Тяло: дървовидно или храст, рядко разклонено, до 3 ( - 5) m вис. Стеблата са дебели 3 до 6.5 (- 7) прави или наклонени, сивозелени и много синкави като млади;
Ребра: 5 - 11 бр.;
Ареоли: до 1 cm раздалечени, до 6 мм. големи, имат възчерен филц, а дългите им власинки са бели.
Бодли: златистожълти до сиви;
Централни бодли: 2 - 5 бр., до 35 mm дълги;
Радиални бодли: 7 - 14 бр., до 15 mm дълги.
Цветове: 4 – 5.2 на 2.5 cm, тръбичката и листенцата отвън са розови до оранжево-червени. Цъфтящите ареоли са почти неразличими от останалите;
Плодове: маслиненозелени до пурупурни. Месото им е тъмночервено.
Семена: до 1.9 mm, обвивката е с фина кръгова шарка.
Отглеждане
Бързорастящ вид, добре реагира на обилно поливане и торене с минерални торове през лятото. Топлолюбив е също, да се гледа на максимално слънце (минимално 4 - 6 часа ако е вътре) и минимални температури до 12 - 15° С. Почва - добре дренирана, леко кисела. Зимата да се държи сух, издържа до минимални температури 0 - 5° С. В родината му се използва и за дърва, чрез отсичане на стъбла.
Размножава се от семена или от резници.
Синоними
- Pseudopilocereus glaucochrous
- Pilocereus glaucochrous
