Pilosocereus fulvilanatus ssp. fulvilanatus
Произход
Разпространен е в Бразилия (провинция Минас Жерайс), от 800 до 1000 м. надм. вис.
Описание [1] [2]
Тяло: дървовидно или храстовидно, разклонено над нивото на земята. Високо е до 2 – 3 (4) m вис., разклоненията са дебели 8 - 12 cm, рядко вдървенени, с небесносин восъчен налеп, сивозелени;
Ребра: 4 - 7 бр.;
Ареоли: почти нераздалечени, до 4 - 7 mm. големи, и с дълги тъмни власинки и кафяв или черен пух;
Бодли: прозрачни, жълтокафяви до черновати, удебелени в основата си;
Централни бодли: 1 - 7 бр., 10 до 30 mm дълги;
Радиални бодли: 8 - 10 бр., 8 до 15 mm дълги, притиснати към стъблото.
Цветове: 3.6 – 6 на 3 – 4 cm, тръбичката и листенцата отвън са зелени. Цъфтящите ареоли са ясно диференцирани, с дълги златисти до червенокафяви власинки дълги 40 мм.
Плодове: сплескано-сферични, 4 – 6 на 3.5 см, тъмнорозови до тъмночервени, месото е червено на цвят. Цепят се отгоре и странично при узряване;
Семена: до 1.6 mm, гладки.
Отглеждане
Бързорастящ вид, добре реагира на обилно поливане и торене с минерални торове през лятото. Топлолюбив вид, да се гледа на максимално слънце (минимално 4 - 6 часа ако е вътре) и минимални температури до 10 - 15° С. Почва - добре дренирана, леко кисела. Зимата да се държи сух, издържа до минимални температури от 0 до 5° С.
Размножава се от семена или от резници.
Синоними
- Pseudopilocereus fulvilanatus
- Pilosocereus fulvilanatus vanheekianus
