Lasiocereus fulvus

Lasiocereus fulvus
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Trichocereeae род: Lasiocereus вид: fulvus
Научно наименование
Lasiocereus fulvus F.Ritter
Видове
Lasiocereus fulvus Lasiocereus rupicola

Произход

Разпространен е в Перу (Амазонас, източно от Балзас) сред ксерофитни храсталаци на 800 - 1700 m. надм. вис.

Описание

Тяло: храстовидно, до 1.5 - 3 m високо.

Стебла: разклонени от земята, 5 до 7 cm в диаметър.

Ребра: 10 – 14 бр., 7 - 10 mm високи, закръглени горе и триъгълни в сечение.

Ареоли: 4 - 7 mm отстоящи, ок. 4 - 5 mm диам.;

Радиални бодли: около 8 - 12 бр., 5 – 10 mm дълги, игловидни, радиално раздалечени.

Централни бодли: 3 - 6 броя, шиловидни, 2 – 5 cm;

Цъфтящите ареоли са с гъст пух и четини, около върха, уголемени.

Цветове: тясно-фуниевидни, до 6 cm, с неприятен аромат. Отвънка са червенокафяви, отвътре - бели. Тръбичката и перианта са около 2.5 cm общо широки, с множество едри люспи, гъст пух и множество 15 - 30 mm дълги кафяви четини.

Плодове: сферични, с около 4 - 5 cm диаметър. Имат кафяв пух, а под него са червеникави. Месести, бели вътре.

Семена: около 1 mm, черни.

Отглеждане

Не се срещат често в култура. Нуждаят се от предимно минерален и добре дрениран субстрат. През лятото се поливат редовно, като се добре да се изчаква засушаване на почвата. Нуждаят се от много светлина, понасят директното слънце, но се чувстват добре и на лека сянка. През зимата се поддържат напълно сухи, при минимални температури около 10 - 12°C. Издържат на леки слани и слаби студове за кратко, но най-добре е да не се излагат на отрицателни температури.
Размножаване: от семена и чрез резници.