Lasiocereus rupicola

Lasiocereus rupicola
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Trichocereeae род: Lasiocereus вид: rupicola
Научно наименование
Lasiocereus rupicola F.Ritter
Видове
Lasiocereus fulvus Lasiocereus rupicola

Произход

Разпространен е в Перу (Кахамарка, Сан Маркос) сред сухи трънливи гъсталаци на 2000 - 2600 m. Има ограничен ареал и не е многочислен.

Описание

Тяло: дървовидно, до 3 – 4 m високо.

Стебла: неправилни, широко раздалечаващи се, 4.5 до 7 cm в диаметър, тъмнозелени.

Ребра: 18 – 21 бр., 5 - 7 mm високи, ок. 5 mm шир.;

Ареоли: 4 - 6 mm отстоящи, ок. 5 mm диам.;

Радиални бодли: около 20 бр., 5 – 10 mm дълги, игловидни, светло жълти.

Централни бодли: около 12 броя, най-често напомнящи радиалните. Понякога 1 - 2 от тях са по-силни, 1 – 3 cm и по-тъмни;

Цъфтящите ареоли са с оранжев пух, около върха и по-едри.

Цветове: правилни, тръбовидно-фуниевидни, до 5 на 2 cm, без аромат. Отвънка са черно-бели, отвътре - бели. Тръбичката и завърза са около 3 cm общо, с множество черни люспи, гъст бял пух и множество дълги оранжевочервени четини.

Плодове: сферични, с около 2.5 cm диаметър.

Семена: около 1.2 mm, черни.

Отглеждане

Не се срещат често в култура. Нуждаят се от предимно минерален и добре дрениран субстрат. През лятото се поливат редовно, като се добре да се изчаква засушаване на почвата. Нуждаят се от много светлина, понасят директното слънце, но се чувстват добре и на лека сянка. През зимата се поддържат напълно сухи, при минимални температури около 10 - 12°C. Издържат на леки слани и слаби студове за кратко, но най-добре е да не се излагат на отрицателни температури.
Размножаване: от семена и чрез резници.

---