Peniocereus marianus

Peniocereus marianus
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Pachycereeae род: Peniocereus вид: marianus
Научно наименование
Peniocereus marianus (Gentry) Sánchez-Mej.
Синоними
Wilcoxia mariana
Видове
Peniocereus castellae Peniocereus chiapensis Peniocereus cuixmalensis Peniocereus fosterianus Peniocereus greggii Peniocereus guatemalensis Peniocereus hirschtianus Peniocereus johnstonii Peniocereus lazaro-cardenasii Peniocereus macdougallii Peniocereus maculatus Peniocereus marianus Peniocereus oaxacensis Peniocereus occidentalis Peniocereus rosei Peniocereus serpentinus Peniocereus striatus Peniocereus tepalcatepecanus Peniocereus viperinus Peniocereus zopilotensis

Произход

Мексико: Сонора и Синалоа, до 500 m надм. вис. Среща се на различни терени, от алувиални равнини до каменисти склонове и каньони сред ксерофитни храсталаци.

Описание

Тяло: храстовидно, изправено или катерливо, 1 – 6 m високо. Основното стъбло е 3 - 6 cm дебело, без тръни и ребра.

Корени: грудковидни.

Стебла: мономорфни, цилиндрични, сивозелени.

Ареоли: през 1 - 2 cm.

Ребра: 4 - 5 на брой.

Бодли: 7 - 10 бр., тъмнокафяви, от тях 1 централен: сочи надолу.

Радиални бодли: притиснати надолу, до 5 - 7 mm.

Цветове: тръбовидно-дисковидни, 8 - 9 cm големи, отвътре са кремаво бели, отвън са кафеникави, със сивкав пух и четинести бодли. Цъфти през март.

Плодове: закръглено-крушевидни, червени.

Семена: черни, груби.

Отглеждане

Предпочита предимно минерална почвена смеска. Полива се рядко, но обилно и пълно изсъхване на почвата преди следващо поливане. Саксията трябва да е много дълбока, защото масивните му и силни корени може да я счупят. През лятото са важни големите температурни разлики. В този момент расте изключително бързо. Не е много издръжлив на студове, затова да се предпазва от такива.

Размножаване: чрез семена и от резници.

Синоними

• Wilcoxia mariana

Фотогалерия

• 
• 
• 

---