Peniocereus zopilotensis
| Peniocereus zopilotensis | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Peniocereus zopilotensis (J.Meyrán) Buxb. | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
Wilcoxia zopilotensis Neoevansia zopilotensis | |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
Мексико: ендемичен за щата Гереро. Има много ограничен ареал – среща се само в района на каньона Зопилоте. Критично застрашен вид с известни по-малко от 50 зрели индивида. Отглеждането на кози в района е главния рисков фактор.[1]
Описание [2]
Тяло: широко храстовидно, до 4 m високо, катерещо се между околните храсти.
Корени: грудковидни.
Стебла: дървенисти, дръжковидни и до 1.5 cm дебели в основата и 5 - 9 mm горните стъбла, тясноцилиндрични, слабо оребрени.
Ареоли: през 10 - 20 mm.
Ребра: 13 - 20 на брой, много ниски.
Централни бодли: 1 - 2 бр., 2 - 3 mm дълги.
Радиални бодли: 6 - 10 бр., 1.5 - 3 mm, прилегнали.
Цветове: тяснофуниевидни, 6 cm големи, бели или кремави отвътре, отвън пурупупночервени. Имат бодли до 6 mm.
Плодове: крушевидни, яйцевидни или удължени, 3.5 на 2.5 cm, червени. Имат около 16 тесни ребра и 7 - 12 тънки бели бодли, по 4 mm.
Отглеждане
Не е често срещан в култура. Предпочита предимно минерална добре дренирана почвена смеска, но добре реагира и на органично и минерално торене. Полива се рядко, но обилно и така до пълно изсъхване на почвата преди следващо поливане. Саксията трябва да е достатъчно обемна, защото масивните му и силни корени имат нужда от по-голям съд. През лятото и другите сезони с големи температурни разлики нараства изключително бързо. Зимата може да не се полива, докато не се види пролетно развитие. Издръжлив е на леки слани и на слаби (до -5 С) студове, но е добре напролет да се предпазва от такива.
Размножаване: чрез семена и от резници.
Синоними
- Wilcoxia zopilotensis
- Neoevansia zopilotensis
Фотогалерия
Източници
- ↑ Cházaro, M., Terrazas, T. & Arreola, H. 2013. Peniocereus zopilotensis. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T152143A602139. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T152143A602139.en. Downloaded on 22 February 2018.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
