Eriosyce confinis
Eriosyce confinis | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Eriosyce confinis (F.Ritter) Katt. | |||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||
|
Произход
Чили ( Copiapo, Monte Amargo). Първоначално е описан като Pyrrhocactus confinis през 1961 г. от Friedrich Ritter.
Описание [1]
Стебло: единично, полусферично, зелено, достига до 8 cm в диаметър.
Ребра: 13-15 , туберкуловидни.
Ареоли: овални, покрити с жълто-кафяви власинки.
Централни бодли: 4-7, черно-кафяви, посивяващи с течение на времето, 2-4 cm дълги.
Радиални бодли: 10-12, 1-2.5 cm дълги.
Цветове: фуниевидни, белезникави до розови с червеникава лента, до 4 cm на дължина и в диаметър.
Отглеждане
Като се има предвид, че това също е пустинен кактус трябва да се полива много пестеливо дори и през лятото. Корените на този кактус са склонни към гниене дори и при минимална продължителна влага в почвата. Необходимо е субстратът в който е засаден, да е силно водо и въздухо-пропусклив, и да не задържа влага. Понася директно излагане на слънце и издръжлив е на засушаване и жега. През зимата се поддържа напълно сух при температури около 5 ° C. Толерантен е към краткотрайни застудявания до -10 ° C.
Размножаване: чрез семена.
Синоними
- Pyrrhocactus confinis
- Neoporteria confinis
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |