Gymnocalycium pugionacanthum
Произход
Аржентина - Катамарка, Ла Риоха.
Описание [1]
Единични растения, доста рядко и случайно разклоняващи се.
Стебло: тъмно-синкаво-зелено полу-сферично, до 10 см. в диаметър.
Ребра: около 10 на брой, до 8 мм. високи и до 25 широки, с леки напремни бразди.
Централни бодли: няма.
Радиални бодли: 9 броя, 10 - 20 мм. дълги, много яки, четири двойки и един насочен надолу, черновати отначало, после пепелно-сиви.
Цветове: кремаво-бели с кафеникаво-розово гърло отвътре, отвън маслинено зелени с червен връх ибели краища, до 4 на 4.5 см. Цветната тръбичка и завърза - само 1.5 см.
Плодове: вретеновидни, синьо- до сибо-зелени, с восъчен налеп, 2.5 - 3 на 1.3 см.
Семена: 1.2 на 1 мм., кафяво-черни.
- Смята се за по-старо название на Gymnocalycium catamarcense, а преди е бил считан за форма на G. hybopleurum.
- Наскоро е описан отделен вид от Катамарка - Gymnocalycium schmidianum. Отличава се с със зелено тяло до 20 и повече см. диаметър, 13 - 20 броя ребра, понякога има 1 - 2 централни бодли, светлосиви с розоват отенък, закривени и по-яки (7 - 13 бр.) радиални бодли, розовати цветове, по-дълги и синкави плодове, по-едри семена. Описани са и подвидовете: G. schmidianum ssp. schmidianum, G. schmidianum ssp. asperum.[2]
Отглеждане
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при температури 5 - 10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -10°C.
Размножаване: размножава се основно чрез семена.
Синоними
- Gymnocalycium catamarcense
- G. catamarcense acinacispinum
- G. catamarcense schmidianum
Фотогалерия
Gymnocalycium (catamarcense ssp.) schmidianum
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
