Gymnocalycium schickendantzii ssp. delaetii
Съдържание
Произход:
Аржентина - Салта, от 1000 до 1500 м. надм. вис. Среща се в редки гори. Някои автори (U. Eggli, D. Metzing, H. Middleditch, V. Schaedlich) го смятат за отделен вид заради различната му морфология и екология, а също и наличието на региони, обитавани и от двата вида.
Описание [1]
Стебло: единично, тъмно синьозелено (или сивозелено), широко полу-сферично, или сплескано-сферично, до 10 - 15 см. висок и до 30 см. в диаметър.
Ребра: у възрастните най-често 7 - 14, до известна степен спираловидни, туберкулите са широко закръглени, разделени с напречни бразди.
Централни бодли: липсват.
Радиални бодли: до 6 - 7 броя, 2 - 3 см, сиво-червени до рогови, често с по-тъмен връх, леко или повече закривени и плоски.
Цветове: опасващи в кръг върха или почти странично разположени, камбанковидни или фуниевидни, розово оцветени, до 5 см. диаметър. Цветната тръбичка синьо-зелена.
Плодове: елипсовидни, около 2.5 см., яркочервени в узряло състояние.
Семена: светло кафяви, 0.8 - 1 мм.
Отглеждане
Това е от видовете кактуси които не са особено трудни за отглеждане. Почвата трябва да е с леко кисела реакция. Поливайте редовно, умерено или обилно през лятото, но без да го преполивате. Почвата трябва да е суха през зимата. Издържа поне до -3 °C в засушено състояние. За формиране на характерните си яки и гъсти бодли изисква пряка слънчева светлина, но може да расте и при известно засенчване.
Размножаване : чрез семена.
Синоними
- Echinocactus delaetii
- Gymnocalycium delaetii
- Gymnocalycium joossensianum
Полеви номера
Lau 455, Lau 445; WR 46; P 55; WO 28; B 54, 94; DV 46; JL27, JL 30, JL 31
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port