Pediocactus bradyi ssp. bradyi
| Pediocactus bradyi ssp. bradyi | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Файл:Pediocactus bradyi ssp. bradyi 01.jpg | |||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
| Pediocactus bradyi ssp. bradyi L.D.Benson | |||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Транскрипция на български
брѐйдий
Произход
Pediocactus bradyi ssp. bradyi е открит през 1958 г. от майор Брейди (L.F. Brady) и описан през 1962 г. от Лайман Бенсън (L.D.Benson) като Pediocactus bradyi[1].
Ареалът на разпространение на вида е много малък (ок. 20 km²) - среща се единствено в района на Марбъл Каньон, окръг Коконино, Аризона, САЩ. Числеността е неизвестна [2], но предполагаемият брой индивиди може да е 10 000 [3].
Описание
Pediocactus bradyi ssp. bradyi е със статут на възприет вид и типов подвид[4] според IOS.
Стебло: Единично, рядко разклонено в основата (2 ÷ 12 глави), кълбовидно до яйцевидно, 3,2 ÷ 6,2 cm височина и 2,5 ÷ 5 cm диаметър, белезникаво-зелено.
Ребра: Разделени на закръглени мамили с пресечен връх, 3 ÷ 4,5 mm дълги и широки, в спирално завити редове. Ареолите са удължени елиптични, 1,5 ÷ 3 mm дълги, 0,7 ÷ 1,5 mm широки, обикновено отстоящи на около 3 mm една от друга, с пух.
Централни бодли: Обикновено няма, понякога 1 или 2, прави, по-тъмни на цвят от радиалните, ок. 4 mm дълги.
Радиални бодли: Гладки, относително твърди, най-често (7 ÷) 14 ÷ 15 (÷ 18) в ареола, прави, частично преплетени, разперени гребеновидно в равнината на ареолата с върхове обърнати към стеблото, бели до белезникаво-жълти, 3 ÷ 6 mm дълги, 0,7 mm дебели в основата.
Цветове: 1,5 ÷ 2,2 cm височина и 1,5 ÷ 3 cm диаметър. Люспите на чашката и външните цветни листчета са фино назъбени или с вълнист контур, или цели, сламено-жълти със зелена или червено-кафява средна линия, 3 ÷ 15 mm дълги, 3 ÷ 4,5 mm широки. Вътрешните цветни листчета са сламено-жълти, 9 ÷ 15 mm дълги, 3 ÷ 4,5 mm широки.
Плодове: Сферични до обърнато конусовидни 6 ÷ 10 mm дълги, до 10 mm диаметър, зеленикави, изсъхващи при узряване и разпукващи се.
Семена: Кафяво-черни, лъскави, 1,7 ÷ 2 mm дължина, 1,5 mm широчина, черупката е с папили и набръчкана.
Отглеждане
Грижи: Вид, срещащ се в много малък район в източната част на пустинята Мохаве. Приспособен е към 2 периода на растеж (начало - късната зима и късното лято) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Най-сух месец - юни (май е следващият най-сух). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури. Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват през есента. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.
Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения.
При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Вероятно е жизнено необходимо на растението, за да имат корените пълноценна контрактилност. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.
Допълнителна информация
Включен в Приложение I на Вашингтонската конвенция (CITES).
Расте вкопан в земята като растежният връх е на нивото на повърхността или малко над нея. Корените са контрактилни и в сухите периоди издърпват стеблото под нивото на повърхността. Почвата е пустинна с преобладаващ варовиков чакъл и с алкална реакция.
Среща се на 1 000 ÷ 1 200 m н.в. и е растящият на най-ниска н.в. представител на рода.
Извършените анализи на хлоропластова ДНК убедително показват близка родственост със sileri и peeblesianus, но не и с despainii и winkleri, които са по-блъзки до simpsonii.[5]
Фотогалерия
- Pediocactus bradyi ssp. bradyi 01.jpg
Източници
- ↑ L. D. Benson, 1962. Cactus and Succulent Journal (Los Angeles). 34: 19, figs. 13, 14.
- ↑ Navajo Nation Heritage Program www.nndfw.org/nnhp/docs_reps/pebr_rpt.pdf Pediocactus Bradyi Status Report 2004 (извлечено 23.05.2014)
- ↑ U.S. Fish and Wildlife Service https%3A2F%2Fwww.fws.gov%2Fsouthwest%2Fes%2Farizona%2FDocuments%2FSpeciesDocs%2FBradyPincushion%2FBradyPincushionCactusRP.pdf&ei=N7t_U_zFFunf4QSploCoAQ&usg=AFQjCNEYwf-aRxPjEQULFCP63lCroonDfQ&sig2=G6s5YYYaMq28sIyU723S_A&bvm=bv.67720277,d.bGQ Brady Pincushion Cactus (Pediocactus bradyi) Recovery Plan 1985 (извлечено 23.05.2014)
- ↑ Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.225, v.2 p.341
- ↑ Flora of North America @ efloras.org http://www.efloras.org/florataxon.aspx?flora_id=1&taxon_id=242415311 (извлечено 22.05.2014)
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
