Pediocactus bradyi ssp. despainii
| Pediocactus bradyi ssp. despainii | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
| Pediocactus bradyi ssp. despainii (S.L.Welsh & Goodrich) Hochstätter | |||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Транскрипция на български
деспѐйний
Произход
Pediocactus bradyi ssp. despainii е открит през 1978 г. от Ким Деспейн (Kim Despain) във възвишението Сан Рафаел в окръг Емери, щата Юта, САЩ. През 1980 г. Уелш (S.L.Welsh) и Гуудрич (Goodrich) описват вида като Pediocactus despainii и през 1995 е променен от Фриц Хохщетер (Fritz Hochstätter) на подвид[1] на Pediocactus bradyi.
Има три популации в района на възвишението Сан Рафаел с общо около 20 000 изчислен брой индивиди[2].
Описание
Pediocactus bradyi ssp. despainii е със статут на временно възприет подвид[3] според IOS.
Стебло: Единично, рядко разклонено в основата, сплеснато кълбовидно до яйцевидно, 3 ÷ 9,5 cm височина и 3,8 ÷ 6 (9,5) cm диаметър. Корените са разклонени, реповидни.
Ребра: Разделени на мамили 0,6 ÷ 1 cm дълги, 0,5 ÷ 1,1 mm широки, в спирално завити редове. Ареолите са на върха на мамилите, елиптични.
Централни бодли: Няма.
Радиални бодли: Частично скриващи стъблото, най-често 9 ÷ 13 в ареола, разперени, бели, 2 ÷ 6 mm дълги.
Цветове: 1,5 ÷ 2,5 cm височина и 1,8 ÷ 2,5 cm диаметър. Вътрешните цветни листчета са ланцетовидни със закръглен връх и стесняваща се основа, 0,6 ÷ 1,2 cm дължина и 4 ÷ 6 mm широчина с жълтеникаво-бронзов, прасковено-бронзов и по-рядко розов цвят. Външните са жълтеникаво-бронзови, прасковено-бронзови или розови с пурпурна средна линия.
Плодове: Зелени с червеникав оттенък, при узряване червеникаво-кафяви, късо-цилиндрични 9 ÷ 11 mm височина, 10 ÷ 12 mm диаметър, зелени в началото, червеникаво-кафяви при узряване, гладки, вертикално пукащи се при изсъхване.
Семена: Черни, лъскави, бъбрековидни 3,5 mm дължина, 2,5 mm широчина, черупката е с папили и набръчкана.
Отглеждане
Грижи: Вид, срещащ се в много малък район в Големия Басейн до границата с Колорадското Плато. Приспособен е към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури. Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват през есента. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.
Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Вероятно е жизнено необходимо на растението, за да имат корените пълноценна контрактилност. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.
Допълнителна информация
Включен в Приложение I на Вашингтонската конвенция (CITES).
Най-скоро откритият представител на рода.
Расте вкопан в земята като растежният връх е на нивото на повърхността или до 5 cm над нея. Корените са контрактилни и в сухите или студени периоди издърпват стеблото под нивото на повърхността. Почвата е с фина текстура и леко алкална реакция, със съдържание на варовик.
Среща се на 1 500 ÷ 1 800 m н.в.
Извършените анализи на хлоропластова ДНК на ниво популация потвърждават много близката родственост с winkleri, с който имат граничещи ареали - despainii във възвишението Сан Рафаел, winkleri на юг от възвишението.[4] Въпреки тази близка родственост, опитите в контролирана среда за хибридизация на despainii и winkleri не са били успешни.[2]
Сравнително неотдавна despainii и winkleri са приобщени като подвидове на bradyi, но извършените анализи на хлоропластова ДНК убедително показват близка родственост със simpsonii, но не с bradyi, който е по-блъзък до sileri и peeblesianus.[5]
Фотогалерия
Pediocactus bradyi ssp. despainii
Pediocactus bradyi ssp. despainii
Pediocactus bradyi ssp. despainii
Pediocactus bradyi ssp. despainii
Източници
- ↑ Fritz Hochstätter, 1995. The Genera Pediocactus, Navajoa, Toumeya. Selbstverlag
- ↑ 2,0 2,1 U.S. Fish and Wildlife Service. 1995. Utah pediocactus: San Rafael cactus (Pediocactus despainii) and Winkler cactus (Pediocactus winkleri) recovery plan. Denver, Colorado. 28 pp. http://www.fws.gov/ecos/ajax/docs/recovery_plan/951002.pdf (извлечено 01.05.2010)
- ↑ Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.225, v.2 p.341
- ↑ Flora of North America @ efloras.org http://www.efloras.org/florataxon.aspx?flora_id=1&taxon_id=242415312 (извлечено 30.04.2014)
- ↑ Flora of North America @ efloras.org http://www.efloras.org/florataxon.aspx?flora_id=1&taxon_id=242415311 (извлечено 22.05.2014)
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
