Gymnocalycium kieslingii

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Версия от 23:48, 3 февруари 2014 на 7george (беседа | приноси) (Нова страница: {{#seo: title=Gymnocalycium kieslingii| titlemode= append | keywords=Gymnocalycium kieslingii, кактус, кактуси, енциклопедия | description=Бъ...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Gymnocalycium kieslingii
Gymnocalycium kieslingii f. castaneum 13030.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Trichocereeae
род: Gymnocalycium
вид: kieslingii
Научно наименование
Gymnocalycium kieslingii
O.Ferrari
Видове
  • Gymnocalycium glaucum
  • Gymnocalycium horstii

Произход

Аржентина - Катамарка, Ла Риоха, между 500 и 1500 м. надм. вис. Числеността му е относително висока и не се смята за застрашен вид.

Описание [1] [2]

Стебло: единично, сиво-зелено до кафеникаво, сферично-приплескано и вдлъбнато на върха, до 2 см. висок и до 6 - 9 см. в диаметър. Наполовина потънало под нивото на песъчливата почва под храсталаците.

Ребра: от 9 до 13, типично 12 бр., ниски и закръглени, разделени с бразди на туберкули, имащи ясни ъгловати гърбици под ареолите.
Ареоли: кръгли, покрити с бял пух.

Централни бодли: няма.
Радиални бодли: 5 - 7( -9) бр. беловати с розова или по-тъмна основа, притиснати надолу, 5 - 8 мм. дълги.

Цветове: бели до светло-розови, отвън със зеленикава имица по листчетата, тръбичката е сиво-зелена с бели или розови люспи, до 5 - 6 см. дълги и в диаметър.

Плодове: вретеновидни, около 3.5 на 1 см.


Отглеждане

Сравнително лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Предпочитат леко кисела почва. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от 5 - 10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -10°C.
Размножаване: чрез семена.


Полеви номера

P 383, WR 225; JL 169a, JL l69b

Фотогалерия

Източници

  1. Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, (2 vols)
  2. Pilbeam, J. 1995. Gymnocalycium. A collector's guide. Rotterdam, A.A. Balkema Publ.

small|like}} <google1 style="2"></google1>