Gymnocalycium marsoneri ssp. marsoneri

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Версия от 16:44, 4 юни 2023 на 7george (беседа | приноси) (/* Описание Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.Schädlich, V. Gymnocalycium marsoneri Frič ex Y. Itô, Gymnocalycium megatae Y. Itô, Gymnocalycium matoense B...)
Направо към: навигация, търсене

Gymnocalycium marsoneri ssp. marsoneri
Gymnocalycium marsoneri pm.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Trichocereeae
род: Gymnocalycium
вид: marsoneri
подвид: marsoneri
Научно наименование
Gymnocalycium marsoneri ssp. marsoneri
Frič ex. Y.Itô
Синоними

Gymnocalycium angelae

Видове
  • Gymnocalycium glaucum
  • Gymnocalycium horstii

Произход

Аржентина - Салта, Тукуман, Катамарка и Сантяго дел Естеро. Видът има разпокъсан ареал и се среща на височини от 220 дo 1500 m надморско ниво в ксерофитни гори (чако). Описан е през 1957 г.

Описание [1][2]

Стебло: единично, матово сиво-зелено, бронзовеещо на пълно слънце, (полу-)сферично-сплеснато. Достига до 15 cm диаметър.

Ребра: 9 до около 15 (- 20) на брой, разделени на едри, спираловидно подредени туберкули.

Ареоли: с жълтеникав пух, после посивяват.

Централни бодли: няма.

Радиални бодли: около 5 до 7 броя, 2 - 3 см. дълги, на върха кафяви, по-отдолу отначало светли, после по-тъмни.

Цветове: фуниевидни или камбанковидни, бели или със зеленикав щрих, 3 - 3.5 см. в диаметър и до 5 см. дълги.

Плодове: овални, червени или пурпурни отвън, месото е червено.

Семена: почти сферични, около 0,9 мм. бледо-кафяви, хилума невзрачен. Имат матова или слабо лъскава повърхност. Според тях го отнасят към групата на Muscosemineum.

  • Независимо от неясния си произход, това название е широко асоциирено с много таксони в четирите държави (Аржентина, Боливия, Парагвай, Бразилия) от разпостранението на вида.

Отглеждане

Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от около 5-10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -6°C.
Размножаване: основно чрез семена.

Полеви номера

WRA 159, P 230, VoS 830, VoS 1392

Фотогалерия


Източници