Gymnocalycium marsoneri ssp. marsoneri
Произход
Аржентина - Салта, Тукуман, Катамарка и Сантяго дел Естеро. Видът има разпокъсан ареал и се среща на височини от 220 дo 1500 m надморско ниво в ксерофитни гори (чако). Описан е през 1957 г.
Описание [1][2]
Стебло: единично, матово сиво-зелено, бронзовеещо на пълно слънце, (полу-)сферично-сплеснато. Достига до 15 cm диаметър.
Ребра: 9 до около 15 (- 20) на брой, разделени на едри, спираловидно подредени туберкули.
Ареоли: с жълтеникав пух, после посивяват.
Централни бодли: няма.
Радиални бодли: около 5 до 7 броя, 2 - 3 см. дълги, на върха кафяви, по-отдолу отначало светли, после по-тъмни.
Цветове: фуниевидни или камбанковидни, бели или със зеленикав щрих, 3 - 3.5 см. в диаметър и до 5 см. дълги.
Плодове: овални, червени или пурпурни отвън, месото е червено.
Семена: почти сферични, около 0,9 мм. бледо-кафяви, хилума невзрачен. Имат матова или слабо лъскава повърхност. Според тях го отнасят към групата на Muscosemineum.
- Независимо от неясния си произход, това название е широко асоциирено с много таксони в четирите държави (Аржентина, Боливия, Парагвай, Бразилия) от разпостранението на вида.
Отглеждане
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от около 5-10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -6°C.
Размножаване: основно чрез семена.
Полеви номера
WRA 159, P 230, VoS 830, VoS 1392
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
- ↑ Schädlich, V. Gymnocalycium marsoneri Frič ex Y. Itô, Gymnocalycium megatae Y. Itô, Gymnocalycium matoense Buining & Brederoo – all one species? - Schütziana 14 (2023), #1: pp. 7 - 20.
