Turbinicarpus horripilus
От Българска Енциклопедия за Кактуси
Версия от 01:55, 24 април 2013 на Milena Orchid (беседа | приноси)
Произход
Мексико - Хидалго.
Описание [1]
Стеблата единични или често разклонени, кълбовидни или удължени, 7 - 10 (18) на 4 - 9 см, жълто- или синьозелени.
Туберкулите 7 - 9 на 5- 7 мм.
Централните бодли 0 - 1 (до 3), 12 - 42 мм, жълто-бели с тъмни краища.
Радиалните 12 - 14, 9 - 41 мм.
Цветовете 2.2 - 4 на 2.5 - 4 см, лилави с по-светла основа. Цъфтежът през пролетта или лятото.
Отглеждане
Счита се за лесен вид, нараства сравнително бързо. Има нужда от силно слънце за добро образуване на бодлите, да се полива по-скоро ограничено за запазване на характерната му форма. Добре дренирана почва. Сухо зимата и при нощни температури под 10 гр. Издържа до - 4 гр. за кратко.
Размножаване: Най-често чрез семена.
Синоними
- Mammillaria horripila
- Gymnocactus goldii
- Gymnocactus horripilus
- Neolloydia horripila
- Pediocactus horripilus
- Thelocactus horripilus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |