Cleistocactus neoroezlii
Произход
Среща се в планините на северно Перу (Ламбайек, Пиура), на 1350 - 1950 (- 2450) m надм. вис. Среща се сред трънливи храсталаци и се счита за почти застрашен вид.[1] Типово находище: FR301.
Описание [2] [3]
Тяло: храстовидно или малко дърво, нашироко разклоняващо се, 1 до 3 m високо или повече на ширина.
Стебла: 4.5 до 6 cm диаметър, зелени.
Ребра: 7 - 14 бр., донякъде туберкулатни и с насечки между ареолите.
Ареоли: 5 – 8 mm, през 8 - 15 mm.
Бодли: кафяви и по-рядко черни.
Централни бодли: 4 - 6 бр., 0.5 до 1 cm дълги. Един е по-як, шиловиден, до 6 cm дълъг.
Радиални бодли: игловидни, 10 – 14 (- 22) бр., 3 до 10 mm дълги.
Цветове: двустранно симетрични, кърваво червени, тръбовидно извити, 6 - 7 cm дълги.
Плодове: почти сферични, ок. 20 - 40 mm в диам., жълти или оранжево-червени.
Семена: около 1.8 x 1.2 mm големи.
Отглеждане
Сравнително лесен за отглеждане в културни условия кактус. Нуждае се от добре дрениран и пропусклив субстрат за кактуси. През лятото се полива редовно и обилно. Издържа на преките слънчеви лъчи, но се чувства добре и на лека сянка. През зимата се държи при минимална влажност на почвата, може и напълно сух, в светли и проветриви помещения при минимални температури от 10 - 12°C. Толерантен е към краткотрайни слани и застудявания до -3°C., но най-добре е да не се излага на слани и ниски температури, особено при наличие на влага в почвата.
Размножаване: от семена и чрез резници.
Синоними
- Borzicactus neoroezlii
Фотогалерия
Източници
- ↑ Cáceres, F., Roque, J. & Ostalaza, C. 2017. Cleistocactus neoroezlii (amended version of 2013 assessment). The IUCN Red List of Threatened Species 2017: e.T152310A121468774. https://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T152310A622183.en
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
- ↑ Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Timber Press Inc.: Portland.
