Cleistocactus winteri ssp. winteri
Съдържание
Произход и екологичен статус [1]
Боливия - Санта Крус, пров. Флорида. Среща се от 1300 до 1400 м. надм. вис. Обитава стръмни скали в каньони. Смята се за застрашен вид, поради ограничения си естествен ареал, само под 250 км2. Събирането му от колекционери е основна заплаха.
Описание [2] [3]
Тяло: разклонено и полегнало, лазещо или висящо. Образуват ниски туфи.
Стебла: до 150 см на дължина и до 2.5 см. в диаметър.
Ребра: 16 - 17 бр.
Ареоли: на 3 - 5 мм. едни от други разположени.
Бодли: около 50 бр., 5 - 10 мм. дълги, често по-дълги на старите цъфтящи стъбла, ярко златистожълти.
Цветове: оранжевочервени, а отвътре са бели до розови, 4 - 6 на 5 см. големи. Отворени са нормално (фуниевидно) и почти правилно симетрични, външните листчета са остри и леко извити навън, 2 - 3.5 см. дълги, вътрешните по-къси, прибрани към тичинките. Тичинките са с виолетови дръжки, близалцето е жълтозелено, всичките изнесени навън от цвета.
Плодове: топчести, червеникаво-зелени до зелени, 7 - 10 мм. в диаметър.
Отглеждане
Сравнително лесен за отглеждане в културни условия кактус. Препоръчва се за начинаещи кактусари. Нуждае се от добре дрениран и пропусклив субстрат за кактуси. През лятото се полива редовно и обилно. Издържа на преките слънчеви лъчи, но се чувства по-добре и шарена лека сянка или на разсеяна светлина. През зимата се държи при минимална влажност на почвата, може и напълно сух, в светли и проветриви помещения при температури от около 5 - 15°C. Не е много толерантен към отрицателни температури, издържа до -2°C.
Размножаване: Лесно се вкоренява от резници или разделяне на туфи. По-рядко от семена.
Синоними
- Hildewintera aureispina
- Winteria aureispina
- Borzicactus aureispinus
- Loxanthocereus aureispinus
- Winterocereus aureispinus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Lowry, M. 2013. Cleistocactus winteri. The IUCN Red List of Threatened Species. Version 2014.2. [www.iucnredlist.org]. Downloaded on 02 November 2014.
- ↑ Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.
- ↑ Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Timber Press Inc.: Portland.
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |