Cleistocactus jajoanus
От Българска Енциклопедия за Кактуси
Произход
Перу, Арекипа, на 2200 - 2600 m надморска вис.
Описание [1]
Тяло: напомня това при Cleistocactus acanthurus.
Стебла: по-дълги, (до 60 cm) и по-дебели, до 6 cm диаметър.
Ребра: около 12 бр., с изразени v-образни насечки над ареолите.
Радиални бодли: по-къси, до 10 mm.
Отглеждане
Сравнително лесен за отглеждане в културни условия кактус. Нуждае се от добре дрениран и пропусклив субстрат за кактуси. През лятото се полива редовно, но по-внимателно. Издържа на преките слънчеви лъчи, но се чувства добре и на лека сянка. През зимата се държи при минимална влажност на почвата, може и напълно сух, в светли и проветриви помещения при минимални температури 10 - 12°C. Толерантен е към краткотрайни слани и леки застудявания до -1°C.
Размножаване: чрез семена или резници.
Синоними
- Borzicactus jajoanus
- Loxanthocereus jajoianus
- Loxanthocereus riomajensis
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.