Melocactus schatzlii ssp. schatzlii
Произход
Среща се във Венецуела (Мерида). Расте на каменисти склонове или сред трънливи храсталаци между 500 и 2200 m надм. вис. Счита се за уязвим вид заради ограничения си ареал. [1]
Описание [2][3]
Тяло: сплескано до яйцевидно, 8 - 22 cm диаметър и 10 - 25 cm височина, леко синкаво до сивозелено или жълтозелено.
Ребра: 10 - 15, до 2.3 на 4 cm, остри.
Ареоли: предимно са потънали в насечки върху ребрата, миниатюрни или до 0.7 cm, 0.9 до 2.4 cm отдалечени;
Бодли: (6 -) 8 – 14 бр., до 2 cm, тънки, светлокафяви до сиви. Слаби и незабележими от разстояние.
Радиални бодли: 0 – 10 бр.Приличат на центрелните, долният е най-дълъг, до 9 - 20 на 0.7- 0.9 mm, горните 1 - 4 понякога са като четинки и по-къси от 5 mm.
Централни бодли: 0 - 4, с дължина до 2 cm. Прави или леко извити.
Цефалий: до 12 на 6.5 — 10 cm, без забележими стърчащи четини, чисто сиво-бял.
Цветове: 21 - 30 x 9 - 12 mm, розови, обикновенно скрити в цефалия. Отварят се след 4 след обяд. Предимно се опрашват кръстосано от колибрите, но при липса на такова залагат семена и от самоопрашване. [4]
Плодове: до 3 на 1.5 cm, червени на върха и розови или по-светли в основата им.
Семена: вариращи, 0.9 - 1.4 mm. Клетките на обвивката са силно изпъкнали.
Отглеждане
Растенията не са лесни за отглеждане и не са за начинаещи. Растат от април до октомври, не понасят дълги периоди на засушаване, а твърде многото вода води до загниване на корените. Гледат се в богат на хумус и много добре отцедлив субстрат, садят се в не големи саксии. Нуждаят се от силна директна слънчева светлина. Зимата се държат при температури над 12°C, като се поливат по-рядко и слабо.
Размножаване: от семена.
Болести: Сравнително издръжливи растения до появата на цефалий. След това често губят корените си.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Nassar, J. & Taylor, N.P. 2013. Melocactus schatzlii. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T152961A699959. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T152961A699959.en. Downloaded on 05 February 2017.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
- ↑ Taylor, N. P. 1991. "The genus Melocactus (Cactaceae) in Central and South America." - Bradleya, 9: 1 – 80.
- ↑ Nassar J., Ramirez N., Lampo M., Gonzales J., Casado R., and Navaz F. “Reproductive biology and mating system estimates of two Andean Melocacti, Melocactus schatzlii and M. andinus (Cactaceae).” Annals ofBotany, 99, 29–38. 2007.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
