Melocactus intortus ssp. intortus
Произход
Антигуа и Барбуда, Бахамски острови, Барбадос, Вирджински острови, Пуерто Рико, на до около 100 m надм. вис. Расте на крайбрежни варовикови скали, по-рядко на вулканични формации. [1]
Описание [2]
Тяло: сферично до малко удължено, до 70 на 40 cm. Тъканите му не са слизести. Най-често е единично, но понякога може да се разклони в горната част.
Ребра: (9-) 14—20 (—27) бр., закръглени по ръба, до 3 cm.
Бодли: 9 – 21 броя, 2 – 5 (- 7) cm, жълти до кафеникави.
Радиални бодли: извити, 8 - 11 бр.
Централни бодли: почти прави, по 1 - 3 бр., до 5 cm.
Цефалий: става висок, до 100 на 12.5 cm, с кафяви четини.
Цветове: 2 – 3 на 1.8 cm, роозви до червеникави. Близалцата им са изнесени и розови.
Плодове: до 2.5 cm, розови до червеникави, с форма на широк кривак.
Семена: клетките на обвивката им са плоски.
Отглеждане
Растенията не са лесни за отглеждане и не са за начинаещи. Растат от април до октомври, не понасят дълги периоди на засушаване, а твърде многото вода води до загниване на корените. Гледат се в богат на хумус и много добре отцедлив субстрат, садят се в не големи саксии. Нуждаят се от силна директна слънчева светлина. Зимата се държат при температури над 15°C, като се поливат по-рядко и слабо.
Размножаване: от семена.
Болести: сравнително издържливи растения до появата на цефалий. След това често губят корените си.
Синоними
- Cactus intortus
- Melocactus communis
- Melocactus coronatus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Taylor, N.P. 2013. Melocactus intortus. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T152029A588980. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T152029A588980.en. Downloaded on 16 January 2017.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
