Pediocactus simpsonii
| Pediocactus simpsonii | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pediocactus simpsonii (Engelm.) Britton & Rose | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
[скриване]Транскрипция на български
Педиока̀ктус сѝмпсъний
Произход
Видът е събран за първи път за изучаване в Невада от J. H. Simpson (инженер топограф). Първоначално е описан от Engelmann в 1863 г. В 1913 г Britton & Rose обособяват нов род Pediocactus, чийто типов вид става simpsonii.[1] Широко разпространен вид в западните САЩ - Аризона, Колорадо, Айдахо, Монтана, Невада, Ню Мексико, Южна Дакота, Юта и Уайоминг .[2]
Описание
Видът е със статут на признат вид[3] според IOS.
Стебло: Единично, много рядко разклонено в основата, сплеснато яйцевидно до яйцевидно или кълбовидно, 2,5 ÷ 15 (÷ 25) cm диаметър и 2,5 ÷ 15 cm височина. Ареолите са кръгли до овални, пухкави.
Ребра: Разделени на мамили в спирално завити редове.
Централни бодли: Добре обособени, гладки, твърди, 4 ÷ 11 в ареола, червеникаво-кафяви (рядко черни), белезникави или жълти от основата до около средата, прави или леко закривени, 5 ÷ 15 mm дължина, 0,3 mm дебелина.
Радиални бодли: Добре обособени, гладки, относително твърди, 15 ÷ 35 в ареола, широко разперени, бели фини 3 ÷ 13 mm.
Цветове: 1,2 ÷ 3 cm височина и 1 ÷ 2,5 cm диаметър. Люспите и външните цветни листчета са леко назъбени и врязани или цели с вълнист контур. Външните цветни листчета са със зеленикаво-кафява средна линия, издължено клиновидни, 9 ÷ 20 mm дължина и 3 ÷ 5 (÷ 6) mm широчина. Вътрешните цветни листчета са бели, розови, пурпурни, жълти или жълто-зелени, 12 ÷ 25 mm дължина и 4,5 ÷ 6(÷ 9) mm широчина.
Плодове: Зелени с червеникав оттенък, при узряване червеникаво-кафяви, късо-цилиндрични 6 ÷ 11 mm височина, 5 ÷ 10 mm диаметър зелени в началото, кафеникави при узряване, неразпукващи се.
Семена: Сиви до черни, 2 ÷ 3 mm дължина, 1,5 ÷ 2 mm широчина.
Отглеждане
Грижи: Вид, срещащ се в широк диапазон в западните САЩ - Прериите, Скалистите Планини и Големия Басейн. Това е най-толерантния към вариации в подхода на отглеждане вид от рода, чието отглеждане може да е съобразено както с непрекъснат летен растеж с намаляващо поливане през горещите летни периоди, така и с придържането към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20°C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е април - юни. Пъпките се образуват в късната зима. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.
Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.
Допълнителна информация
Цъфти през пролетта до ранното лято. Изключително вариабилен вид. Разделянето на вида по чисто морфологични белези на подвидове и варианти обаче е трудно да бъде подкрепено, имайки предвид непрекъснатостта на вариациите в големината на стъблото и окраската на цветовете в географския си ареал. Това е най-широко разпространеният и растящият на най-голяма 1 400 ÷ 3 000 m н.в. представител на рода.[4]
Фотогалерия
Pediocactus simpsonii RP 110
Pediocactus simpsonii v. minor SB 194
Pediocactus simpsonii v. minor SB 194
Pediocactus simpsonii v. minor KP 41
Източници
- Jump up ↑ Southwest Colorado Wildflowers http://www.swcoloradowildflowers.com/White%20Enlarged%20Photo%20Pages/pediocactus%20simpsonii.htm (извлечено 15.04.2014)
- Jump up ↑ Biodiversity occurrence data http://data.gbif.org/occurrences/search.htm?c%5B0%5D.s=0&c%5B0%5D.p=0&c%5B0%5D.o=Pediocactus+simpsonii (извлечено чрез GBIF Data Portal, data.gbif.org, 15.04.2014)
- Jump up ↑ Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.260, v.2 p.346
- Jump up ↑ Flora of North America @ efloras.org http://www.efloras.org/florataxon.aspx?flora_id=1&taxon_id=242415309 (извлечено 15.04.2014)
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
