Gymnocalycium nigriareolatum

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Версия от 03:07, 26 януари 2018 на 7george (беседа | приноси) (Фотогалерия)
Направо към: навигация, търсене

Gymnocalycium nigriareolatum
Gymnocalycium nigriareolatum 3.JPG
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Trichocereeae
род: Gymnocalycium
вид: nigriareolatum
Научно наименование
Gymnocalycium nigriareolatum
Backeb.
Видове
  • Gymnocalycium glaucum
  • Gymnocalycium horstii

Произход

Разпространен в Аржентина, провинция Катамарка, от 500 до 1500 m надм. вис.

Описание [1]

Стебло: единично, по-рядко разклонено, синкаво-светлозелено, сферично, до късо цилиндрично, до 15 cm в диаметър.

Ребра: около 10, широки, с изразени бразди между ниските но остри издатини между ареолите.

Ареоли: с гъст жълтеникав пух, по-късно ставащ сив или черен.

Централни бодли: един, извит нагоре, малко по-дълъг от радиалните, с тъмен връх.

Радиални бодли: около 7 (- 8) броя, до 3 cm, светло-кафеникави, прави или леко закривени, игловидни.

Цветове: порцеланово бели (или червени), често с червено гърло, отвън със зелени листчета.

Плодове: топчести, синкави.

Семена: матово черни.

Разновидности

  • G. nigriareolatum var. densispinum - отличава се с до 15 ребра, по-дълги, фини и гъсти и прилепнали радиални бодли, липса на централен бодил.
  • Gymnocalycium nigriareolatum v. simoi; - форма с яки и къси бодли, притиснати към тялото и по-едри цветове.

Отглеждане

По-скоро лесни за отглеждане кактуси. През лятото трябва се поливат редовно и обилно, но може и да оцелеят с по-малко вода. Издържат преките слънчеви лъчи, както и високи температури над 40°C, при което формират по-яки бодли, но се чувстват добре и на полу-засенчени места. През зимата могат да се държат напълно сухи, при температури 5 - 15°C. Издържа на студове до -6°C за кратко.
Размножаване: чрез семена, рядко чрез вкореняване на разклонения.

Синоними

  • Gymnocalycium curvispinum
  • Gymnocalycium hybopleurum

Полеви номера

L 512, L 513, WR 144; P24, P130, P132, JL 33, JL 210, HV 339

Фотогалерия

Източници

  1. Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.

small|like}} <google1 style="2"></google1>