Haageocereus chilensis
| Haageocereus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Haageocereus chilensis F.Ritter ex D.R.Hunt | |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Северно Чили, регионите на Арика и Паринакота, в планински местности между 2000 и 3400 m надморска вис.сред пустинни храсталаци на скалисти почви. Вероятно обитава и в Такна, Перу. [1]
Описание [2]
Тяло: лазещо с приповдигащи се върхове. Образува туфи от много стебла, високи до 50 cm.
Стъбло: по-дебело от това на H. platinospinus с по-дълги беловати бодли.
Ребра: 11 - 18 бр., тъпи.
Централни бодли: 1 - 2 бр., 4 - 15 cm дълги.
Цветове: бели и ароматни, 7 - 8.5 cm дълги.
Плодове: яйцевидни, червени.
Отглеждане
Не се среща често в култура. Непретенциозни към почвен субстрат, най-добре едрозърнест, добре дрениран и предимно минерален такъв. Поливат се внимателно, след изсъхване на субстрата. Нуждаят се от силно слънце, както и от въздушна циркулация. През зимата се държат напълно сухи при минимални температури 5 - 10 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 3° C, но най-добре е да се предпазва от слани и студове.
Размножаване: от семена или вкореняване на разклонения, резници.
Синоними
- Haageocereus fascicularis sensu F.Ritter
Фотогалерия
Източници
- ↑ Cáceres, F., Faundez, L., Guerrero, P., Saldivia, P. & Walter, H.E. 2017. Haageocereus chilensis. (amended version published in 2013) The IUCN Red List of Threatened Species 2017: e.T152087A121521306. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2017-3.RLTS.T152087A121521306.en. Downloaded on 23 December 2017.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
