Haageocereus decumbens
| Haageocereus decumbens | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Haageocereus decumbens (Vaupel) Backeb. | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Перу (Арекипа) до Северно Чили, на неголяма вадморска височина.
Описание [1]
Тяло: лазещо или висящо, до 1 m дълго.
Стъбло: 4 – 8 cm дебело.
Ребра: 12 - 22 бр.
Ареоли: сближени, през 5 - 10 mm.
Централни бодли: 1 – 5 бр., 1 до 5 cm, тъмни и яки.
Радиални бодли: 30 - 40 бр., външните са 0.5 до 0.8 cm, в няколко серии, светли и тънки.
Цветове: с бели листчета, 6 - 8 x 5 - 6 cm големи, флоралните тръбички леко мъхести в горната си част, кафяво- до червенозеленикави..
Отглеждане:
Сравнително лесни за отглеждане, средно бавно растящи растения. Непретенциозни към почвен субстрат, най-добре едрозърнест, добре дрениран и предимно минерален такъв. Поливат се внимателно, след изсъхване на субстрата. Нуждаят се от силно слънце, както и от въздушна циркулация. През зимата се държат напълно сухи при минимални температури 8 - 10 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до 0° C, но най-добре е да се предпазва от слани и студове.
Размножаване: от семена или вкореняване на разклонения, резници.
Синоними
- Cereus decumbens
- Borzicactus decumbens
- Haageocereus ambiguus
- Haageocereus australis
- Haageocereus chalaensis
- Haageocereus litoralis
- Haageocereus mamillatus
- Haageocereus multicolorispinus
- Haageocereus subtilispinus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
