Gymnocalycium alboareolatum

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене

Gymnocalycium alboareolatum
Gymnocalycium alboareolatum STO 88-180.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Trichocereeae
род: Gymnocalycium
вид: alboareolatum
Научно наименование
Gymnocalycium alboareolatum
Rausch
Видове
  • Gymnocalycium glaucum
  • Gymnocalycium horstii

Произход

Аржентина - Ла Риоха, Вила Бустос - 800 - 1500 м. над м. р. Има ограничено разпространение, до 100 кв. км. Расте на чакълести склонове, тялото му обикновено е под земята и трудно се забелязва ако не е цъфнал или с плодове.

Описание [1] [2]

Стебло: обикновено единично. Сиво-зелено, лъскаво, сферично-приплеснато, до 2 см. високо и до 6 (- 8) см. в диаметър. Често оцветено в бронзово-лилави тонове.

Корен: голяма подземна част и реповиден корен.
Ребра: от (8) 9 до 11 на брой, туберкулите са издадени и разделени на ъгловати туберкули.

Ареоли: кръгли до овални, 5 мм. дълги, с ясно изразен бял мъх.

Централни бодли: няма.
Радиални бодли: (5) 6 - 7 (-9) броя, здрави, често извити към тялото, но понякога прави, до 10 мм. дълги, кафяви, с восъчен налеп.

Цветове: фуниевидни, сребристо-бели, с розона или зелена ивица, външно беловато-розови със зелена ивица, 6.5 см. високи и около 4.5 см. диаметър. Близалцето е беловато с 11 дяла. Цветната тръбичка е дълга до 3 см. и тънка, около 17 мм. широка.

Плодове: 25 - 30 мм. дълги, синкаво-зелени с восъчен налеп, с вградени разави люспи, цепят се вертикално.

Семена: кълбовидни до шапковидни, около 1 - 1.3 мм., черни с груба повърхност и широк базален хилум.


Отглеждане

Считат се за не много лесни за отглеждане кактуси. Младите растения са чувствителни към застойна влага. През лятото могат да се поливат редовно и обилно. Издържат преките слънчеви лъчи, но добре се чувстват по-добре и на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от 4 - 10°C. Толерантни са към кратки застудявания до - 5°C.
Размножаване: основно чрез семена.

Полеви номера

P221, WR 716, STO 88-180

Фотогалерия

Източници

  1. Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
  2. Pilbeam, J. (1995)| Gymnocalycium. A collector's guide. Rotterdam, A.A. Balkema Publ.

small|like}} <google1 style="2"></google1>