Разлика между версии на „Sclerocactus mariposensis“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: {{Taxobox |name = Sclerocactus mariposensis |image = Sclerocactus mariposensis.JPG |regnum = Plantae |familia = Cactaceae |subfamilia = Cactoideae |tribus = [[C...)
 
(Отглеждане:)
Ред 45: Ред 45:
 
'''Размножаване''': От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.  
 
'''Размножаване''': От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.  
  
'''Болести''': Страдат от фузариум и други гъбични болести. Най-често се разболяват зимата. Често губят корените си
+
'''Болести''': Страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновенно се разболяват зимата. Често губят корените си
  
 
== Полеви номера: ==
 
== Полеви номера: ==

Версия от 17:02, 3 март 2013

Sclerocactus mariposensis
Sclerocactus mariposensis.JPG
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Sclerocactus
вид: mariposensis
Научно наименование
Sclerocactus mariposensis
(Hester 1945) Taylor 1987
Синоними
  • Pediocactus mariposensis
  • Echinomastus mariposensis Hester 1945
  • Neolloydia mariposensis
Подсемейства

Произход:

Мексико (Коахила) и САЩ (Тексас)

Описание:

Стебло: Плоско-сферично до яйцевидно, 4-6 см диаметър и 6-10 см височина, светло-зелено

Ребра: 21, не добре оформени, разделени на мамили

Радиални бодли: 26-32, преплетени по между си, почти бели, с дължина 1.5-2 см

Централни бодли: 2-4; бледо-кафяви с по-тъмни върхове; най-долният е завит надолу, дълъг 0.7-1.5 см; останалите завити нагоре, до 2 см дълги

Цветове: сравнително големи спрямо размера на растението, 4х2.5 см, мръсно-жълти с червеникава ивица

Отглеждане:

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след петата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат, съдържащ калций (варовик). Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и умерено. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 10° C.

Размножаване: От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.

Болести: Страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновенно се разболяват зимата. Често губят корените си

Полеви номера:

CZ 72, GL&F 4010, GM 119, IDD 86/99, LAU 1511, LZ 67, MZ 382, SB 412, SB 1335, SB 1434


small|like}} <google1 style="2"></google1>