Разлика между версии на „Cleistocactus neoroezlii“
м (→Описание Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK. Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Timber Press Inc.: Portland.) |
(→Фотогалерия) |
||
| Ред 113: | Ред 113: | ||
== Фотогалерия == | == Фотогалерия == | ||
<gallery> | <gallery> | ||
| + | Файл:Cleistocactus neoroezlii.jpg | ||
</gallery> | </gallery> | ||
---- | ---- | ||
[[Категория:Енциклопедия]][[Категория:F.Ritter]][[Категория:Buxb.]][[Категория:Cactaceae]][[Категория:Cactoideae]][[Категория:Trichocereeae]][[Категория:Cleistocactus]] | [[Категория:Енциклопедия]][[Категория:F.Ritter]][[Категория:Buxb.]][[Категория:Cactaceae]][[Категория:Cactoideae]][[Категория:Trichocereeae]][[Категория:Cleistocactus]] | ||
| + | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
<references/> | <references/> | ||
Текуща версия към 22:04, 1 януари 2022
Произход
Среща се в планините на северно Перу (Ламбайек, Пиура), на 1350 - 1950 (- 2450) m надм. вис. Среща се сред трънливи храсталаци и се счита за почти застрашен вид.[1] Типово находище: FR301.
Описание [2] [3]
Тяло: храстовидно или малко дърво, нашироко разклоняващо се, 1 до 3 m високо или повече на ширина.
Стебла: 4.5 до 6 cm диаметър, зелени.
Ребра: 7 - 14 бр., донякъде туберкулатни и с насечки между ареолите.
Ареоли: 5 – 8 mm, през 8 - 15 mm.
Бодли: кафяви и по-рядко черни.
Централни бодли: 4 - 6 бр., 0.5 до 1 cm дълги. Един е по-як, шиловиден, до 6 cm дълъг.
Радиални бодли: игловидни, 10 – 14 (- 22) бр., 3 до 10 mm дълги.
Цветове: двустранно симетрични, кърваво червени, тръбовидно извити, 6 - 7 cm дълги.
Плодове: почти сферични, ок. 20 - 40 mm в диам., жълти или оранжево-червени.
Семена: около 1.8 x 1.2 mm големи.
Отглеждане
Сравнително лесен за отглеждане в културни условия кактус. Нуждае се от добре дрениран и пропусклив субстрат за кактуси. През лятото се полива редовно и обилно. Издържа на преките слънчеви лъчи, но се чувства добре и на лека сянка. През зимата се държи при минимална влажност на почвата, може и напълно сух, в светли и проветриви помещения при минимални температури от 10 - 12°C. Толерантен е към краткотрайни слани и застудявания до -3°C., но най-добре е да не се излага на слани и ниски температури, особено при наличие на влага в почвата.
Размножаване: от семена и чрез резници.
Синоними
- Borzicactus neoroezlii
Фотогалерия
Източници
- ↑ Cáceres, F., Roque, J. & Ostalaza, C. 2017. Cleistocactus neoroezlii (amended version of 2013 assessment). The IUCN Red List of Threatened Species 2017: e.T152310A121468774. https://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T152310A622183.en
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
- ↑ Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Timber Press Inc.: Portland.
