Разлика между версии на „Eriosyce crispa ssp. crispa“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
Ред 82: Ред 82:
 
:* [[Eriosyce villosa]]
 
:* [[Eriosyce villosa]]
 
}}
 
}}
 
  
 
== Произход ==
 
== Произход ==
Ред 99: Ред 98:
 
'''Централни бодли:''' 2-4, четковидни, черно-кафяви, посивяващи с течение на времето, 4-8 cm дълги.
 
'''Централни бодли:''' 2-4, четковидни, черно-кафяви, посивяващи с течение на времето, 4-8 cm дълги.
  
'''Радиални бодли:''' 6-10, като централните, 1.5-2 сcm дълги.
+
'''Радиални бодли:''' 6-10, като централните, 1.5-2 cm дълги.
  
'''Цветове:''' фуниевидни, белезникави до червени с червеникава лента, до 5 см на дължина и в диаметър.
+
'''Цветове:''' фуниевидни, ароматни, белезникави до червени с червеникава лента, до 5 см на дължина и в диаметър.
  
 
'''Плодове''': яйцевидни, тънкостенни, но месести, червеникави, покрити с власинки и четинки, цепещи се в основата. Удължават се значително при узряване.
 
'''Плодове''': яйцевидни, тънкостенни, но месести, червеникави, покрити с власинки и четинки, цепещи се в основата. Удължават се значително при узряване.
Ред 125: Ред 124:
 
== Фотогалерия ==
 
== Фотогалерия ==
 
<gallery>
 
<gallery>
Файл:
+
Файл:Neoporteria vallenarensis var. crispa 13614.jpg|Eriosyce crispa FK65-77 Canta de Agua
 
</gallery>
 
</gallery>
  

Версия от 18:32, 1 февруари 2020

Eriosyce crispa ssp. crispa
Eriosyce crispa ssp. crispa.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Notocacteae
род: Eriosyce
вид: crispa
подвид: crispa
Научно наименование
Eriosyce crispa ssp. crispa
(F.Ritter) Katt.
Синоними
  • Pyrrhocactus crispus
  • Horridocactus crispus
  • Neoporteria crispa
Видове
  • Eriosyce curvispina
  • Eriosyce paucicostata
  • Eriosyce subgibbosa
  • Eriosyce taltalensis

Произход

Чили (Atacama, Freirina). Първоначално е описан като Pyrrhocactus crispus erfolgte през 1959 г. от Friedrich Ritter. Расте на неголяма надморска височина в места с оскъдни валежи, на каменисти почви, често в крайбрежни хабитати.

Описание [1]

Стебло: Единично, сплеснато-сферично до леко издължено, тъмно-сиво-зелено , достига от 5 до 7 см в диаметър.

Корени: удебелени или реповидни, преминаващи в тънки, нишковидни. Прехода към стеблото често е стеснен.

Ребра: 12-16 бр., туберкуловидни. Епидермиса често е покрит с восъчен налеп, който в култура обикновено не се образува.

Ареоли: Овални, покрити с жълто-кафяви власинки.

Централни бодли: 2-4, четковидни, черно-кафяви, посивяващи с течение на времето, 4-8 cm дълги.

Радиални бодли: 6-10, като централните, 1.5-2 cm дълги.

Цветове: фуниевидни, ароматни, белезникави до червени с червеникава лента, до 5 см на дължина и в диаметър.

Плодове: яйцевидни, тънкостенни, но месести, червеникави, покрити с власинки и четинки, цепещи се в основата. Удължават се значително при узряване.

Семена: 1 на 1 mm, червокафеви.


Отглеждане

Като се има предвид, че това също е пустинен кактус трябва да се полива много пестеливо дори и през лятото. Корените на този кактус са склонни към гниене дори и при минимална продължителна влага в почвата. Необходимо е субстратът в който е засаден, да е силно водо и въздухо-пропусклив, и да не задържа влага. Понася директно излагане на слънце и издръжлив е на засушаване и жега. През зимата се поддържа напълно сух при минимални температури до около 5 ° C. Толерантен е към краткотрайни застудявания до -5 ° C.

Размножаване: Чрез семена.

Синоними

  • Pyrrhocactus crispus
  • Horridocactus crispus
  • Neoporteria crispa
  • Neoporteria huascensis
  • Eriosyce crispa huascensis
  • Neoporteria totoralensis carrizalensis
  • Neoporteria vallenarensis crispa
  • Neochilenia nigriscoparia

Фотогалерия

Източници

  1. Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port