Разлика между версии на „Eriosyce strausiana ssp. strausiana“
м |
|||
| Ред 98: | Ред 98: | ||
== Произход == | == Произход == | ||
| − | Аржентина (La Rioja, Mendoza, Rfo Negro, San Juan). Първоначално е описан като Echinocactus strausianus през 1901 г. от [[K.Schum.]] | + | Аржентина (La Rioja, Mendoza, Rfo Negro, San Juan), до около 3200 m надм. вис. Първоначално е описан като ''Echinocactus strausianus'' през 1901 г. от [[K.Schum.]] |
== Описание <ref>Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port</ref>== | == Описание <ref>Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port</ref>== | ||
| Ред 111: | Ред 111: | ||
'''Радиални бодли:''' До 16, като сентралните но по тънки, достигат 2-2,5 см на дължина. | '''Радиални бодли:''' До 16, като сентралните но по тънки, достигат 2-2,5 см на дължина. | ||
| − | '''Цветове:''' Фуниевидни, широко отворени, бледо-жълтеникави, понякога с бледо-червеникави жилки по средата на най-външните венчелистчета, достигат до 5 см на височина и в диаметър. | + | '''Цветове:''' Фуниевидни, широко отворени, бледо-жълтеникави (или червени в северната част на ареала), понякога с бледо-червеникави жилки по средата на най-външните венчелистчета, достигат до 5 см на височина и в диаметър. |
| + | |||
| + | '''Плодове''': 1,3 cm дълги и 1 cm диаметър, цепят се в основата. | ||
| + | |||
| + | '''Семена''': кафяви, груби. | ||
== Отглеждане == | == Отглеждане == | ||
| Ред 123: | Ред 127: | ||
* Neoporteria strausiana | * Neoporteria strausiana | ||
* Pyrrhocactus strausianus | * Pyrrhocactus strausianus | ||
| + | * Pyrrhocactus kattermannii | ||
* Eriosyce andreaeana | * Eriosyce andreaeana | ||
* Neochilenia andreaeana | * Neochilenia andreaeana | ||
| Ред 144: | Ред 149: | ||
Файл:Eriosyce strausiana ssp. strausiana 3.jpg | Файл:Eriosyce strausiana ssp. strausiana 3.jpg | ||
</gallery> | </gallery> | ||
| − | |||
[[Категория: Енциклопедия]][[Категория:K.Schum.]][[Категория:Katt.]][[Категория: Cactaceae]][[Категория: Cactoideae]][[Категория: Notocacteae]][[Категория: Eriosyce]] | [[Категория: Енциклопедия]][[Категория:K.Schum.]][[Категория:Katt.]][[Категория: Cactaceae]][[Категория: Cactoideae]][[Категория: Notocacteae]][[Категория: Eriosyce]] | ||
| Ред 150: | Ред 154: | ||
<references /> | <references /> | ||
---- | ---- | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 03:35, 30 март 2018
| Eriosyce strausiana ssp. strausiana | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
| Eriosyce strausiana ssp. strausiana (K.Schum.) Katt. | |||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
Произход
Аржентина (La Rioja, Mendoza, Rfo Negro, San Juan), до около 3200 m надм. вис. Първоначално е описан като Echinocactus strausianus през 1901 г. от K.Schum.
Описание [1]
Стебло: Единично, сферично до леко издължено, на височина достига до 20 см, и до 8-16 см в диаметър.
Ребра: 12-14, туберкуловидни.
Ареоли: Големи, овални, покрити с белезникав филц опадващ с течение на времето.
Централни бодли: До 4, закривени, жълтеникави в основата преливащи в червеникаво-кафяво до черно към върха, с течение на възраста посивяват, достигат до 3 см на дължина.
Радиални бодли: До 16, като сентралните но по тънки, достигат 2-2,5 см на дължина.
Цветове: Фуниевидни, широко отворени, бледо-жълтеникави (или червени в северната част на ареала), понякога с бледо-червеникави жилки по средата на най-външните венчелистчета, достигат до 5 см на височина и в диаметър.
Плодове: 1,3 cm дълги и 1 cm диаметър, цепят се в основата.
Семена: кафяви, груби.
Отглеждане
Тези кактуси са лесни за култивиране и отглеждане. Корените им са склонни лесно да загниват, и за това се препоръча субстратът в които са засадени да е много водо и въздухопропусклив. През лятото се поливат редовно, но икономично, като се препоръча да се изчака субстратът напълно да засъхне между поливките. Светлолюбиви, нуждаят се от директно излагане на слънчевите лъчи, издържат на големи жеги. През зимата се държат сухи при температури около 5°C. Толерантни са към краткотрайни застудявания до -10 °C.
Размножаване: От семена.
Синоними
- Echinocactus strausianus
- Neoporteria strausiana
- Pyrrhocactus strausianus
- Pyrrhocactus kattermannii
- Eriosyce andreaeana
- Neochilenia andreaeana
- Pyrrhocactus atrospinosus
- Acanthocalycium andreaeanum
- Neoporteria andreaeana
- Neoporteria backebergii
- Pyrrhocactus platyacanthus
- Neoporteria sanjuanensis
- Pyrrhocactus sanjuanensis
- Pyrrhocactus setiflorus
- Neoporteria setiflora
- Pyrrhocactus vollianus
- Neoporteria volliana
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
