Pediocactus bradyi ssp. winkleri

Pediocactus bradyi ssp. winkleri
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Pediocactus вид: bradyi подвид: winkleri
Научно наименование
Pediocactus bradyi ssp. winleri (K.D. Heil) Hochstätter
Синоними
Pediocactus winkleri
Видове
Pediocactus bradyi Pediocactus bradyi ssp. bradyi Pediocactus bradyi ssp. despainii Pediocactus bradyi ssp. winkleri Pediocactus knowltonii Pediocactus nigrispinus Pediocactus paradinei Pediocactus peeblesianus Pediocactus peeblesianus ssp. fickeiseniorum Pediocactus peeblesianus ssp. peeblesianus Pediocactus sileri Pediocactus simpsonii

Транскрипция на български

Педиока̀ктус брѐйдий уѝнклъри

Произход

Pediocactus bradyi ssp. winkleri е открит около 1960 г. от Агнес Уинклър (Agnes Winkler) в окръг Уейн южно от възвишението Сан Рафаел, окръг Емъри, щата Юта, САЩ, но към тогавашния момент е било прието, че е същият или подобен на по-рано описаният през 1958 г. от Лайман Бенсън (L.D. Benson)

Pediocactus bradyi ssp. bradyi. През 1979 г. Кенет Хейл (K.D. Heil) описва вида като Pediocactus winkleri в чест на откривателката, а през 1995 е променен от Фриц Хохщетер Fritz Hochstätter на подвид на Pediocactus bradyi.

Видът има шест популации оформящи като регион тясна дъга от околностите на Нотъм в окръг Уейн до Ласт Ченс Крийк в крайния югозапад на окръг Емъри с изолирана популация в околностите на Ферон в западната част на окръг Емъри. Числеността е общо около 5 000 изчислен брой индивиди. Популациите са в съобщество със Sclerocactus wrightiae. .

Описание

Pediocactus bradyi ssp. winkleri е със статут на възприет подвид според IOS.

Стебло: Единично, рядко разклонено в основата (2 ÷ 4 глави), сплеснато кълбовидно до яйцевидно, 3,9 ÷ 6,8 cm височина и 2,7 ÷ 5 cm диаметър, белезникаво-зелено. Корените са разклонени, реповидни.

Ребра: Разделени на закръглени мамили с пресечен връх, 4 ÷ 6,5 mm дълги, 5 ÷ 7 mm широки, в спирално завити редове. Ареолите са елиптични, 1,4 ÷ 2,8 mm дълги, 1 mm широки, с гъст неопадващ пух (рядко голи), стърчащ над бодлите.

Централни бодли: Няма.

Радиални бодли: Гладки, относително твърди, не преплетени, най-често 8 ÷ 14 в ареола, разперени в равнината на ареолата или назад към стъблото, бели до белезникави, 1,5 ÷ 4 mm дълги.

Цветове: 1,7 ÷ 2,2 cm височина и 1,7 ÷ 3 cm диаметър. Вътрешните цветни листчета са ланцетовидни със закръглен връх и стесняваща се основа, 1,2 ÷ 1,6 cm дължина и 4 ÷ 6 mm широчина с прасковен или розов цвят. Люспите на чашката и външните цветни листчета са фино назъбени, прасковени до розови с кафява средна линия.

Плодове: Без люспи, зелени, при узряване червеникаво-кафяви, обърнао-конични 7 ÷ 10 mm височина, 8 ÷ 11 mm диаметър, разпукващи се.

Семена: Черни, лъскави, 2,8 ÷ 3 mm дължина, 1,6 ÷ 2,2 mm широчина, черупката е с папили и набръчкана.

Отглеждане

Грижи: Вид, срещащ се в много малък район на границата на Големия Басейн и Колорадското Плато. Приспособен е към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури. Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват през есента. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.

Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Вероятно е жизнено необходимо на растението, за да имат корените пълноценна контрактилност. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.

Допълнителна информация

Включен в Приложение 1 на Вашингтонската конвенция (CITES).

Расте вкопан в земята като растежният връх е на нивото на повърхността до 5 cm над нея. Корените са контрактилни и в сухите периоди издърпват стеблото под нивото на повърхността. Почвата е пустинна с чакълеста структура, фосилни черупки на морски организми и гипс, има леко алкална реакция, със съдържание на варовик.

Среща се на 1 500 ÷ 2 100 m н.в.

Извършените анализи на хлоропластова ДНК на ниво популация потвърждават много близката родственост с despainii, с който имат граничещи ареали - despainii във възвишението Сан Рафаел, winkleri на юг от възвишението. Въпреки тази близка родственост, опитите в контролирана среда за хибридизация на despainii и winkleri не са били успешни.

Сравнително неотдавна despainii и winkleri са приобщени като подвидове на bradyi, но извършените анализи на хлоропластова ДНК убедително показват близка родственост със simpsonii, но не с bradyi, който е по-блъзък до sileri и peeblesianus.

Фотогалерия

• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>