Разлика между версии на „Pediocactus bradyi ssp. despainii“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
м (Смяна на снимката)
м
Ред 37: Ред 37:
 
== Произход ==
 
== Произход ==
  
Видът е открит през 1978 г. от Ким Деспейн (Kim Despain) във възвишението Сан Рафаел в окръг Емери, щата Юта, САЩ. През 1980 г. Уелш ([[S.L. Welsh]]) и Гуудрич ([[Goodrich]]) описват вида като ''Pediocactus despainii'' и през 1995 променен от Фриц Хохщетер [[Fritz Hochstätter]] на подвид<ref>Fritz Hochstätter, 1995. The Genera Pediocactus, Navajoa, Toumeya. Selbstverlag</ref> на ''Pediocactus bradyi''.
+
Видът е открит през 1978 г. от Ким Деспейн (Kim Despain) във възвишението Сан Рафаел в окръг Емери, щата Юта, САЩ. През 1980 г. Уелш ([[S.L. Welsh]]) и Гуудрич ([[Goodrich]]) описват вида като ''Pediocactus despainii'' и през 1995 променен от Фриц Хохщетер ([[Fritz Hochstätter]]) на подвид<ref>Fritz Hochstätter, 1995. The Genera Pediocactus, Navajoa, Toumeya. Selbstverlag</ref> на ''Pediocactus bradyi''.
 
Видът има три популации в района на възвишението Сан Рафаел с общо около 20 000 изчислен брой индивиди<ref>U.S. Fish and Wildlife Service. 1995. Utah pediocactus: San Rafael cactus (Pediocactus despainii) and Winkler cactus (Pediocactus winkleri) recovery plan. Denver, Colorado. 28 pp.</ref>.
 
Видът има три популации в района на възвишението Сан Рафаел с общо около 20 000 изчислен брой индивиди<ref>U.S. Fish and Wildlife Service. 1995. Utah pediocactus: San Rafael cactus (Pediocactus despainii) and Winkler cactus (Pediocactus winkleri) recovery plan. Denver, Colorado. 28 pp.</ref>.
  

Версия от 10:01, 9 май 2014

Pediocactus bradyi ssp. despainii
Pediocactus bradyi despainii CPC.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Pediocactus
вид: bradyi
подвид: despainii
Научно наименование
Pediocactus bradyi ssp. despainii
(S.L. Welsh & Goodrich) Hochstätter
Синоними
  • Pediocactus despainii
Видове

Транскрипция на български

Педиока̀ктус брѐйдий деспѐйний

Произход

Видът е открит през 1978 г. от Ким Деспейн (Kim Despain) във възвишението Сан Рафаел в окръг Емери, щата Юта, САЩ. През 1980 г. Уелш (S.L. Welsh) и Гуудрич (Goodrich) описват вида като Pediocactus despainii и през 1995 променен от Фриц Хохщетер (Fritz Hochstätter) на подвид[1] на Pediocactus bradyi. Видът има три популации в района на възвишението Сан Рафаел с общо около 20 000 изчислен брой индивиди[2].

Описание

Видът е със статут на временно признат подвид[3] според IOS.

Стебло: Единично, рядко разклонено в основата, сплеснато кълбовидно до яйцевидно, 3 ÷ 9,5 cm диаметър и 3,8 ÷ 6 cm височина.

Ребра: Разделени на мамили 0,6 ÷ 1 cm дълги, 0,5 ÷ 1,1 mm широки, в спирално завити редове. Ареолите са на върха на мамилите, елиптични.

Централни бодли: Няма.

Радиални бодли: Частично скриващи стъблото, най-често 9 ÷ 13 в ареола, разперени, бели, 2 ÷ 6 mm дълги.

Цветове: 1,5 ÷ 2,5 cm височина и 1,8 ÷ 2,5 cm диаметър. Вътрешните цветни листчета са ланцетовидни със закръглен връх и стесняваща се основа, 0,6 ÷ 1,2 cm дължина и 4 ÷ 6 mm широчина с жълтеникаво-бронзов, прасковено-бронзов и по-рядко розов цвят. Външните сас жълтеникаво-бронзови, прасковено-бронзови или розови с пурпурна средна линия. Тичинките са жълти, близалцето - зелено.

Плодове: Зелени с червеникав оттенък, при узряване червеникаво-кафяви, късо-цилиндрични 9 ÷ 11 mm височина, 10 ÷ 12 mm диаметър, зелени в началото, червеникаво-кафяви при узряване, гладки, вертикално пукащи се при изсъхване.

Семена: Лъскаво-черни, бъбрековидни 3,5 mm дължина, 2,5 mm широчина.

Отглеждане

Грижи: Вид, срещащ се в много малък район в Големия Басейн до границата с Колорадското Плато. Приспособен е към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури. Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват през есента. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.

Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Вероятно е жизнено необходимо на растението, за да имат корените пълноценна контрактилност. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.

Допълнителна информация

Най-скоро откритият представител на рода. Расте вкопан в земята като растежният връх е на нивото на повърхността или до 5 cm над нея. Корените са контрактилни и в сухите или студени периоди издърпват стеблото под нивото на повърхността. Почвата е с фина текстура и леко алкална реакция, със съдържание на варовик. Расте на 1 500 ÷ 1 800 m н.в. Извършените анализи на хлоропластова ДНК на ниво популация потвърждават много близката родственост с Pediocactus bradyi ssp. winkleri, с който имат граничещи ареали - despainii във възвишението Сан Рафаел, winkleri на юг от възвишението.[4]

Фотогалерия

Източници

  1. Fritz Hochstätter, 1995. The Genera Pediocactus, Navajoa, Toumeya. Selbstverlag
  2. U.S. Fish and Wildlife Service. 1995. Utah pediocactus: San Rafael cactus (Pediocactus despainii) and Winkler cactus (Pediocactus winkleri) recovery plan. Denver, Colorado. 28 pp.
  3. Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.225, v.2 p.341
  4. Flora of North America @ efloras.org http://www.efloras.org/florataxon.aspx?flora_id=1&taxon_id=242415312 (извлечено 30.04.2014)

small|like}} <google1 style="2"></google1>