Разлика между версии на „Gymnocalycium neuhuberi“
(→Фотогалерия) |
|||
| Ред 128: | Ред 128: | ||
== Фотогалерия == | == Фотогалерия == | ||
<gallery> | <gallery> | ||
| − | + | Файл:Gymnocalycium neuhuberi 8.JPG | |
Файл:Gymnocalycium neohuberi 3.jpg | Файл:Gymnocalycium neohuberi 3.jpg | ||
Файл:Gymnocalycium neuhuberi 5.jpg | Файл:Gymnocalycium neuhuberi 5.jpg | ||
| Ред 136: | Ред 136: | ||
[[Категория:Енциклопедия]][[Категория:W.Till]][[Категория:H.Till]][[Категория:Cactaceae]][[Категория:Cactoideae]][[Категория:Trichocereeae]][[Категория:Gymnocalycium]] | [[Категория:Енциклопедия]][[Категория:W.Till]][[Категория:H.Till]][[Категория:Cactaceae]][[Категория:Cactoideae]][[Категория:Trichocereeae]][[Категория:Gymnocalycium]] | ||
---- | ---- | ||
| + | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
<references /> | <references /> | ||
Версия от 07:37, 28 май 2022
Произход
Аржентина - Сан Луис, на 1300 m надморска, на гранитни скали. Един от късно откритите видове в този род. Понастоящем е обявен за критично застрашен вид с намаляваща численост.[1]
Описание [2] [3]
Стебло: единично, матово синкаво-зелено, сферично-приплеснато, до 5 cm висок и 7 cm в диаметър.
Ребра: 9 - 12 на брой, извиващи се, разделени на туберкули.
Туберкулите отстоящи на 15 - 20 mm, петоъгълни.
Бодлите: игловидни, прави или леко закривени.
Централни бодли: (1 или) 4, малко по-дълги от радиалните, удебелени в основата.
Радиални бодли: обикновено 9 броя, 11 - 20 mm дълги.
Цветове: лилаво-розови, широко-фуниевидни, 27 - 36 mm високи и 26 - 34 mm диаметър. Дяловете на близалцето събрани на сноп, около 4 mm, цветната тръбичка зелена, перикарпа 6 - 7 на 9 - 10 mm.
Плодове: тъмнозелени и яйцевидни, 15 - 18 на 10 - 12 mm.
Семена: черни, почти цилиндрични, 1.2 mm.
Отглеждане
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от 5-10°C. Толерантни са към застудявания до -12°C.
Размножаване: основно чрез семена.
Полеви номера
GN 88-77/189; LB 276, LB 289.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Demaio, P., Perea, M. & Trevisson, M. 2013. Gymnocalycium neuhuberi. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T152553A650339. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T152553A650339.en. Downloaded on 16 September 2018.
- ↑ Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, (2 vols)
- ↑ Pilbeam, J. 1995. Gymnocalycium. A collector's guide. Rotterdam, A.A. Balkema Publ.
