Разлика между версии на „Gymnocalycium capillaense“
(→Синоними) |
(→Синоними) |
||
| Ред 129: | Ред 129: | ||
== Синоними == | == Синоними == | ||
* Gymnocalycium deeszianum | * Gymnocalycium deeszianum | ||
| − | * Gymnocalycium fischeri | + | * ''Gymnocalycium fischeri''** |
* Gymnocalycium sigelianum | * Gymnocalycium sigelianum | ||
* Gymnocalycium sutterianum | * Gymnocalycium sutterianum | ||
* Gymnocalycium sanluisense | * Gymnocalycium sanluisense | ||
| + | ---- | ||
| + | ** - счита се за отделен вид според [[Класификация_по_Лоде|Класификацията на Ж. Лоде]] и Д. Хънт (2016)<ref>Hunt, D. R. 2016. Cites Cactaceae Checklist. Third Edition. Kew: Royal Botanic Gardens.</ref>. | ||
== Полеви номера == | == Полеви номера == | ||
Версия от 20:45, 4 юни 2023
Съдържание
Произход
Аржентина - Кордоба, Сан Луис, на около 500 - 1500 m надм. вис. Среща се в сухи субтропически гори и по тревисти места.
Описание [1] [2]
Стебло: единично или разклоняващо се, матово синьо-зелено, сплеснато-сферично, до 4 - 5 см. висок и 10 см. в диаметър.
Ребра: около 8 - 11 на брой, тъпи и брадичковидно-ъгловати, намират се между ареолите.
Ареоли: елиптични със жълт пух в началото.
Централни бодли: няма.
Радиални бодли: от 3 до 7, типично 5 броя, 10 - 25 мм. дълги, радиално разположени, донякъде притиснати надолу, отначало рогово оцветени, после сиви.
Цветове: до 10 см. на 6 - 7 см., тръбичката и завърза бледо зелени. Люспите са широки, бяло-зелени или бледо розови. Оцветени са отвън в бяло (слонова кост) със зелена жилка, отвътре са бели до бледо-розови с розова ивица, гърлото е винено-червено.
Плодове: сини, вретеновидни, 4 на 1.5 см. големи.
Семената: около 1 мм., матово черни.
Отглеждане
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно,
без да се преполиват. Подхранват се с калиеви торове през периода на растеж,
лятото. Обичат по-богата на хумус почва, леко кисела, без варовик. Въпреки, че
издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места.
През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от около 0 - 10°C.
Толерантни са към кратки застудявания до -5°C.
Размножаване: чрез семена или от издънки.
Синоними
- Gymnocalycium deeszianum
- Gymnocalycium fischeri**
- Gymnocalycium sigelianum
- Gymnocalycium sutterianum
- Gymnocalycium sanluisense
- - счита се за отделен вид според Класификацията на Ж. Лоде и Д. Хънт (2016)[3].
Полеви номера
FR 434, WR 106, WR 726; P 5, P 5a, P 82, P 82a, P 103,P 103a-c ; WO 57; B 41, B 93, B 194; DV 45; LB 287; JL 42, JL 105, JL 175, JL 341
