Разлика между версии на „Tacinga braunii“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: {{#seo: title=Tacinga braunii| titlemode= append | keywords=Tacinga braunii, кактус, кактуси, енциклопедия | description=Българска Е...)
 
м
 
Ред 38: Ред 38:
 
'''Клони:''' цилиндрични, прави и частично кухи.
 
'''Клони:''' цилиндрични, прави и частично кухи.
  
−
Горни '''стеблени сегменти''': явно плоски, дебели 5 - 8 mm, до 35 cm на 1,5 - 3,5 cm, до пурпурни или сивозелени, или синкави, понякога провисващи.  
+
Горни '''стеблени сегменти''': явно плоски, дебели 5 - 8 mm, до 35 cm на 1,5 - 3,5 cm, пурпурни или сивозелени до синкави, понякога провисващи.  
  
 
'''Ареоли''': на 23 mm отстоящи едни от други, с дълги власинки като по-млади;  
 
'''Ареоли''': на 23 mm отстоящи едни от други, с дълги власинки като по-млади;  
Ред 44: Ред 44:
 
'''Бодли''': няма;  
 
'''Бодли''': няма;  
  
−
'''Цветове''': крайни, около 7 на 2 cm, перикарпа е тясно турбинатен, до 4 cm;  перианта отвън с около 10 листенца 5 - 15 mm, отворени или събрани, тясно-яйцевидни, остри. до 4 см., външните листенца са зелени, вътрешните са бледозелени до тъмночервени. Близалцето и тичинките са стърчащи навън, имат и стаминоиди в най-външния си гръг, прави и до 4.5 cm;  
+
'''Цветове''': крайни, около 7 на 2 cm, перикарпа е тясно турбинатен, до 4 cm;  перианта отвън с около 10 листенца 5 - 15 mm, отворени или събрани, тясно-яйцевидни, остри, до 4 cm, външните листенца са зелени, вътрешните са бледозелени до тъмночервени. Близалцето и тичинките са стърчащи навън, имат и стаминоиди в най-външния си гръг, прави и до 4.5 cm;  
  
 
'''Плодове''': с тясно чашковидна форма, до ок. 4 cm дълги, с дълбока вдлъбнатина на върха, зеленикави с прозрачна белезникава вътрешност;  
 
'''Плодове''': с тясно чашковидна форма, до ок. 4 cm дълги, с дълбока вдлъбнатина на върха, зеленикави с прозрачна белезникава вътрешност;  
  
−
'''Семена''': 4 - 5 на брой, до 4 mm диам.
+
'''Семена''': 4 - 5 на брой, до 4 mm диам.
  
 
== Отглеждане ==
 
== Отглеждане ==

Текуща версия към 23:08, 5 април 2017

Tacinga braunii
Tacinga braunii Esteves.JPG
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Opuntioideae
триб: Opuntieae
род: Tacinga
вид: braunii
Научно наименование
Tacinga braunii
Esteves
Видове

Произход [1]

Разпространен е в Бразилия, Минас Жерайс - на около 170 до 350 m надм. ниво, в сухи гористи (каатинга) местности.

Описание [1]

Тяло: храстовидно, полягащо или катерещо се, до 6 m.

Клони: цилиндрични, прави и частично кухи.

Горни стеблени сегменти: явно плоски, дебели 5 - 8 mm, до 35 cm на 1,5 - 3,5 cm, пурпурни или сивозелени до синкави, понякога провисващи.

Ареоли: на 23 mm отстоящи едни от други, с дълги власинки като по-млади;

Бодли: няма;

Цветове: крайни, около 7 на 2 cm, перикарпа е тясно турбинатен, до 4 cm; перианта отвън с около 10 листенца 5 - 15 mm, отворени или събрани, тясно-яйцевидни, остри, до 4 cm, външните листенца са зелени, вътрешните са бледозелени до тъмночервени. Близалцето и тичинките са стърчащи навън, имат и стаминоиди в най-външния си гръг, прави и до 4.5 cm;

Плодове: с тясно чашковидна форма, до ок. 4 cm дълги, с дълбока вдлъбнатина на върха, зеленикави с прозрачна белезникава вътрешност;

Семена: 4 - 5 на брой, до 4 mm диам.

Отглеждане

Расте добре на открито в местности с тропически климат. Има нужда максимално слънчево изложение или честична сянка, при което образува широки храстовидни туфи. Зимата се гледа на сухо или с минимално поливане при температури не по-ниски от 10 - 12° С. Издържа на кратък студ до 0° С, и е най-добре да се предпазва от слани и ниски температури.
Размножаване: чрез семена и вкореняване на млади сегменти.

Фотогалерия

Източници

  1. ↑ 1,0 1,1 Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
small|like}} <google1 style="2"></google1>
Взето от „https://cactusbg.top/mediawiki/index.php?title=Tacinga_braunii&oldid=20385“.