Tacinga braunii
| Tacinga braunii | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Tacinga braunii Esteves | |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход [1]
Разпространен е в Бразилия, Минас Жерайс - на около 170 до 350 m надм. ниво, в сухи гористи (каатинга) местности.
Описание [1]
Тяло: храстовидно, полягащо или катерещо се, до 6 m.
Клони: цилиндрични, прави и частично кухи.
Горни стеблени сегменти: явно плоски, дебели 5 - 8 mm, до 35 cm на 1,5 - 3,5 cm, пурпурни или сивозелени до синкави, понякога провисващи.
Ареоли: на 23 mm отстоящи едни от други, с дълги власинки като по-млади;
Бодли: няма;
Цветове: крайни, около 7 на 2 cm, перикарпа е тясно турбинатен, до 4 cm; перианта отвън с около 10 листенца 5 - 15 mm, отворени или събрани, тясно-яйцевидни, остри, до 4 cm, външните листенца са зелени, вътрешните са бледозелени до тъмночервени. Близалцето и тичинките са стърчащи навън, имат и стаминоиди в най-външния си гръг, прави и до 4.5 cm;
Плодове: с тясно чашковидна форма, до ок. 4 cm дълги, с дълбока вдлъбнатина на върха, зеленикави с прозрачна белезникава вътрешност;
Семена: 4 - 5 на брой, до 4 mm диам.
Отглеждане
Расте добре на открито в местности с тропически климат. Има нужда максимално слънчево изложение или честична сянка, при което образува широки храстовидни туфи. Зимата се гледа на сухо или с минимално поливане при температури не по-ниски от 10 - 12° С. Издържа на кратък студ до 0° С, и е най-добре да се предпазва от слани и ниски температури.
Размножаване: чрез семена и вкореняване на млади сегменти.
Фотогалерия
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
