Разлика между версии на „Pediocactus bradyi ssp. winkleri“
м |
м |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
|subspecies = winkleri | |subspecies = winkleri | ||
|variety = | |variety = | ||
| − | |binomial = Pediocactus bradyi ssp. | + | |binomial = Pediocactus bradyi ssp. winкleri |
|binomial_authority = ([[K.D. Heil]]) [[Hochstätter]] | |binomial_authority = ([[K.D. Heil]]) [[Hochstätter]] | ||
|synonyms = | |synonyms = | ||
Версия от 18:30, 22 май 2014
| Pediocactus bradyi ssp. winkleri | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
| Pediocactus bradyi ssp. winкleri (K.D. Heil) Hochstätter | |||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Транскрипция на български
Педиока̀ктус брѐйдий уѝнклъри
Произход
Pediocactus bradyi ssp. winkleri е открит около 1960 г. от Агнес Уинклър (Agnes Winkler) в окръг Уейн южно от възвишението Сан Рафаел, окръг Емъри, щата Юта, САЩ, но към тогавашния момент е било прието, че е същият или подобен на по-рано описаният през 1958 г. от Лайман Бенсън (L.D. Benson)
Pediocactus bradyi ssp. bradyi[1]. През 1979 г. Кенет Хейл (K.D. Heil) описва вида като Pediocactus winkleri в чест на откривателката, а през 1995 е променен от Фриц Хохщетер Fritz Hochstätter на подвид[2] на Pediocactus bradyi.
Видът има шест популации оформящи като регион тясна дъга от околностите на Нотъм в окръг Уейн до Ласт Ченс Крийк в крайния югозапад на окръг Емъри с изолирана популация в околностите на Ферон в западната част на окръг Емъри. Числеността е общо около 5 000 изчислен брой индивиди. Популациите са в съобщество със Sclerocactus wrightiae. [3].
Описание
Pediocactus bradyi ssp. winkleri е със статут на възприет подвид[4] според IOS.
Стебло: Единично, рядко разклонено в основата (2 ÷ 4 глави), сплеснато кълбовидно до яйцевидно, 3,9 ÷ 6,8 cm височина и 2,7 ÷ 5 cm диаметър, белезникаво-зелено. Корените са разклонени, реповидни.
Ребра: Разделени на закръглени мамили с пресечен връх, 4 ÷ 6,5 mm дълги, 5 ÷ 7 mm широки, в спирално завити редове. Ареолите са елиптични, 1,4 ÷ 2,8 mm дълги, 1 mm широки, с гъст неопадващ пух (рядко голи), стърчащ над бодлите.
Централни бодли: Няма.
Радиални бодли: Гладки, относително твърди, не преплетени, най-често 8 ÷ 14 в ареола, разперени в равнината на ареолата или назад към стъблото, бели до белезникави, 1,5 ÷ 4 mm дълги.
Цветове: 1,7 ÷ 2,2 cm височина и 1,7 ÷ 3 cm диаметър. Вътрешните цветни листчета са ланцетовидни със закръглен връх и стесняваща се основа, 1,2 ÷ 1,6 cm дължина и 4 ÷ 6 mm широчина с прасковен или розов цвят. Люспите на чашката и външните цветни листчета са фино назъбени, прасковени до розови с кафява средна линия.
Плодове: Без люспи, зелени, при узряване червеникаво-кафяви, обърнао-конични 7 ÷ 10 mm височина, 8 ÷ 11 mm диаметър, разпукващи се.
Семена: Черни, лъскави, 2,8 ÷ 3 mm дължина, 1,6 ÷ 2,2 mm широчина, черупката е с папили и набръчкана.
Отглеждане
Грижи: Вид, срещащ се в много малък район на границата на Големия Басейн и Колорадското Плато. Приспособен е към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури. Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват през есента. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.
Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Вероятно е жизнено необходимо на растението, за да имат корените пълноценна контрактилност. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.
Допълнителна информация
Включен в Приложение 1 на Вашингтонската конвенция (CITES).
Расте вкопан в земята като растежният връх е на нивото на повърхността до 5 cm над нея. Корените са контрактилни и в сухите периоди издърпват стеблото под нивото на повърхността. Почвата е пустинна с чакълеста структура, фосилни черупки на морски организми и гипс, има леко алкална реакция, със съдържание на варовик.
Среща се на 1 500 ÷ 2 100 m н.в.
Извършените анализи на хлоропластова ДНК на ниво популация потвърждават много близката родственост с despainii, с който имат граничещи ареали - despainii във възвишението Сан Рафаел, winkleri на юг от възвишението.[5] Въпреки тази близка родственост, опитите в контролирана среда за хибридизация на despainii и winkleri не са били успешни.[6]
Сравнително неотдавна despainii и winkleri са приобщени като подвидове на bradyi, но извършените анализи на хлоропластова ДНК убедително показват близка родственост със simpsonii, но не с bradyi, който е по-блъзък до sileri и peeblesianus.[7]
Фотогалерия
Източници
- ↑ https://en.wikipedia.org/wiki/Pediocactus_winkleri (извлечено 22.05.2014
- ↑ Fritz Hochstätter, 1995. The Genera Pediocactus, Navajoa, Toumeya. Selbstverlag
- ↑ U.S. Fish and Wildlife Service. 1995. Utah pediocactus: San Rafael cactus (Pediocactus despainii) and Winkler cactus (Pediocactus winkleri) recovery plan. Denver, Colorado. 28 pp.
- ↑ Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.225, v.2 p.341
- ↑ Flora of North America @ efloras.org http://www.efloras.org/florataxon.aspx?flora_id=1&taxon_id=242415312 (извлечено 30.04.2014)
- ↑ U.S. Fish and Wildlife Service. 1995. Utah pediocactus: San Rafael cactus (Pediocactus despainii) and Winkler cactus (Pediocactus winkleri) recovery plan. Denver, Colorado. 28 pp.
- ↑ Flora of North America @ efloras.org http://www.efloras.org/florataxon.aspx?flora_id=1&taxon_id=242415311 (извлечено 22.05.2014)
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
