Разлика между версии на „Eriosyce confinis“
От Българска Енциклопедия за Кактуси
м |
|||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
{{Taxobox | {{Taxobox | ||
|name = Eriosyce confinis | |name = Eriosyce confinis | ||
| − | |image = Eriosyce confinis | + | |image = Eriosyce confinis 3.JPG |
|regnum = Plantae | |regnum = Plantae | ||
|familia = [[Cactaceae]] | |familia = [[Cactaceae]] | ||
| Ред 80: | Ред 80: | ||
:* [[Eriosyce villosa]] | :* [[Eriosyce villosa]] | ||
}} | }} | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
== Произход == | == Произход == | ||
Чили ( Copiapo, Monte Amargo). | Чили ( Copiapo, Monte Amargo). | ||
| − | Първоначално е описан като Pyrrhocactus confinis през 1961 г. от [[Friedrich Ritter]]. | + | Първоначално е описан като ''Pyrrhocactus confinis'' през 1961 г. от [[Friedrich Ritter]]. |
| − | == Описание <ref>Hunt, D. | + | == Описание <ref>Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.</ref>== |
| − | '''Стебло:''' | + | '''Стебло:''' единично, полусферично, зелено, достига до 8 cm в диаметър. |
'''Ребра:''' 13-15 , туберкуловидни. | '''Ребра:''' 13-15 , туберкуловидни. | ||
| − | '''Ареоли:''' | + | '''Ареоли:''' овални, покрити с жълто-кафяви власинки. |
| − | '''Централни бодли:''' 4-7, черно-кафяви, посивяващи с течение на времето, 2-4 | + | '''Централни бодли:''' 4-7, черно-кафяви, посивяващи с течение на времето, 2-4 cm дълги. |
| − | '''Радиални бодли:''' 10-12, 1-2.5 | + | '''Радиални бодли:''' 10-12, 1-2.5 cm дълги. |
| − | '''Цветове:''' | + | '''Цветове:''' фуниевидни, белезникави до розови с червеникава лента, до 4 cm на дължина и в диаметър. |
| Ред 105: | Ред 102: | ||
Като се има предвид, че това също е пустинен кактус трябва да се полива много пестеливо дори и през лятото. Корените на този кактус са склонни към гниене дори и при минимална продължителна влага в почвата. Необходимо е субстратът в който е засаден, да е силно водо и въздухо-пропусклив, и да не задържа влага. Понася директно излагане на слънце и издръжлив е на засушаване и жега. През зимата се поддържа напълно сух при температури около 5 ° C. Толерантен е към краткотрайни застудявания до -10 ° C. | Като се има предвид, че това също е пустинен кактус трябва да се полива много пестеливо дори и през лятото. Корените на този кактус са склонни към гниене дори и при минимална продължителна влага в почвата. Необходимо е субстратът в който е засаден, да е силно водо и въздухо-пропусклив, и да не задържа влага. Понася директно излагане на слънце и издръжлив е на засушаване и жега. През зимата се поддържа напълно сух при температури около 5 ° C. Толерантен е към краткотрайни застудявания до -10 ° C. | ||
| − | '''Размножаване:''' | + | '''Размножаване:''' чрез семена. |
==Синоними== | ==Синоними== | ||
| Ред 113: | Ред 110: | ||
== Фотогалерия == | == Фотогалерия == | ||
<gallery> | <gallery> | ||
| − | Файл: | + | Файл:Eriosyce confinis Kal.jpg |
</gallery> | </gallery> | ||
| − | |||
[[Категория: Енциклопедия]][[Категория:F.Ritter]][[Категория:Katt.]][[Категория: Cactaceae]][[Категория: Cactoideae]][[Категория: Notocacteae]][[Категория: Eriosyce]] | [[Категория: Енциклопедия]][[Категория:F.Ritter]][[Категория:Katt.]][[Категория: Cactaceae]][[Категория: Cactoideae]][[Категория: Notocacteae]][[Категория: Eriosyce]] | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
Текуща версия към 02:30, 19 април 2017
| Eriosyce confinis | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Eriosyce confinis (F.Ritter) Katt. | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
Чили ( Copiapo, Monte Amargo). Първоначално е описан като Pyrrhocactus confinis през 1961 г. от Friedrich Ritter.
Описание [1]
Стебло: единично, полусферично, зелено, достига до 8 cm в диаметър.
Ребра: 13-15 , туберкуловидни.
Ареоли: овални, покрити с жълто-кафяви власинки.
Централни бодли: 4-7, черно-кафяви, посивяващи с течение на времето, 2-4 cm дълги.
Радиални бодли: 10-12, 1-2.5 cm дълги.
Цветове: фуниевидни, белезникави до розови с червеникава лента, до 4 cm на дължина и в диаметър.
Отглеждане
Като се има предвид, че това също е пустинен кактус трябва да се полива много пестеливо дори и през лятото. Корените на този кактус са склонни към гниене дори и при минимална продължителна влага в почвата. Необходимо е субстратът в който е засаден, да е силно водо и въздухо-пропусклив, и да не задържа влага. Понася директно излагане на слънце и издръжлив е на засушаване и жега. През зимата се поддържа напълно сух при температури около 5 ° C. Толерантен е към краткотрайни застудявания до -10 ° C.
Размножаване: чрез семена.
Синоними
- Pyrrhocactus confinis
- Neoporteria confinis
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
