Разлика между версии на „Gymnocalycium marsoneri ssp. marsoneri“
(/* Описание Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.Schädlich, V. Gymnocalycium marsoneri Frič ex Y. Itô, Gymnocalycium megatae Y. Itô, Gymnocalycium matoense B...) |
м |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 97: | Ред 97: | ||
== Произход == | == Произход == | ||
| − | Аржентина - Салта, Тукуман, Катамарка и Сантяго дел Естеро. Видът има разпокъсан ареал и се среща на височини от 220 дo 1500 m надморско ниво в ксерофитни гори (чако). Описан е през 1957 г. | + | Аржентина - Салта, Тукуман, Катамарка и Сантяго дел Естеро. Видът има разпокъсан ареал и се среща на височини от 220 дo 1500 m надморско ниво в ксерофитни гори (чако). Описан е през 1957 г. |
| + | Независимо от неясния си произход, това название е широко асоциирано с много таксони в четирите държави (Аржентина, Боливия, Парагвай, Бразилия) от разпостранението на вида. | ||
| − | == Описание <ref>Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.</ref><ref = "Schädlich">[https://www.schuetziana.org/downloads/Schuetziana_14_2023_1_en.pdf Schädlich, V. Gymnocalycium marsoneri Frič ex Y. Itô, Gymnocalycium megatae Y. Itô, Gymnocalycium matoense Buining & Brederoo – all one species? - Schütziana 14 (2023), #1: pp. 7 - 20.]</ref>== | + | == Описание <ref>Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.</ref><ref name="Schädlich">[https://www.schuetziana.org/downloads/Schuetziana_14_2023_1_en.pdf Schädlich, V. Gymnocalycium marsoneri Frič ex Y. Itô, Gymnocalycium megatae Y. Itô, Gymnocalycium matoense Buining & Brederoo – all one species? - Schütziana 14 (2023), #1: pp. 7 - 20.]</ref>== |
'''Стебло''': единично, матово сиво-зелено, бронзовеещо на пълно слънце, (полу-)сферично-сплеснато. Достига до 15 cm диаметър. | '''Стебло''': единично, матово сиво-зелено, бронзовеещо на пълно слънце, (полу-)сферично-сплеснато. Достига до 15 cm диаметър. | ||
| Ред 113: | Ред 114: | ||
'''Цветове''': фуниевидни или камбанковидни, бели или със зеленикав щрих, 3 - 3.5 см. в диаметър и до 5 см. дълги. | '''Цветове''': фуниевидни или камбанковидни, бели или със зеленикав щрих, 3 - 3.5 см. в диаметър и до 5 см. дълги. | ||
| − | '''Плодове''': овални, червени или пурпурни отвън, месото е червено. | + | '''Плодове''': овални, червени, синкави или пурпурни отвън, месото е червено. |
'''Семена''': почти сферични, около 0,9 мм. бледо-кафяви, хилума невзрачен. Имат матова или слабо лъскава повърхност. Според тях го отнасят към групата на ''Muscosemineum''. | '''Семена''': почти сферични, около 0,9 мм. бледо-кафяви, хилума невзрачен. Имат матова или слабо лъскава повърхност. Според тях го отнасят към групата на ''Muscosemineum''. | ||
| − | |||
== Отглеждане == | == Отглеждане == | ||
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от около 5-10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -6°C.<br /> | Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от около 5-10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -6°C.<br /> | ||
| − | '''Размножаване''': основно чрез семена. Последните съхраняват дълго кълняемост, но веднага след узряването им може и да не покълнат. | + | '''Размножаване''': основно чрез семена. Последните съхраняват дълго кълняемост, но веднага след узряването им може и да не покълнат.<ref name="Schädlich"></ref> |
== Полеви номера == | == Полеви номера == | ||
Текуща версия към 17:09, 4 юни 2023
Произход
Аржентина - Салта, Тукуман, Катамарка и Сантяго дел Естеро. Видът има разпокъсан ареал и се среща на височини от 220 дo 1500 m надморско ниво в ксерофитни гори (чако). Описан е през 1957 г. Независимо от неясния си произход, това название е широко асоциирано с много таксони в четирите държави (Аржентина, Боливия, Парагвай, Бразилия) от разпостранението на вида.
Описание [1][2]
Стебло: единично, матово сиво-зелено, бронзовеещо на пълно слънце, (полу-)сферично-сплеснато. Достига до 15 cm диаметър.
Ребра: 9 до около 15 (- 20) на брой, разделени на едри, спираловидно подредени туберкули.
Ареоли: с жълтеникав пух, после посивяват.
Централни бодли: няма.
Радиални бодли: около 5 до 7 броя, 2 - 3 см. дълги, на върха кафяви, по-отдолу отначало светли, после по-тъмни.
Цветове: фуниевидни или камбанковидни, бели или със зеленикав щрих, 3 - 3.5 см. в диаметър и до 5 см. дълги.
Плодове: овални, червени, синкави или пурпурни отвън, месото е червено.
Семена: почти сферични, около 0,9 мм. бледо-кафяви, хилума невзрачен. Имат матова или слабо лъскава повърхност. Според тях го отнасят към групата на Muscosemineum.
Отглеждане
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от около 5-10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -6°C.
Размножаване: основно чрез семена. Последните съхраняват дълго кълняемост, но веднага след узряването им може и да не покълнат.[2]
Полеви номера
WRA 159, P 230, VoS 830, VoS 1392
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
- ↑ 2,0 2,1 Schädlich, V. Gymnocalycium marsoneri Frič ex Y. Itô, Gymnocalycium megatae Y. Itô, Gymnocalycium matoense Buining & Brederoo – all one species? - Schütziana 14 (2023), #1: pp. 7 - 20.
