Разлика между версии на „Melocactus andinus ssp. andinus“
(Нова страница: {{#seo: title=Melocactus andinus ssp. andinus titlemode= append | keywords=Melocactus andinus ssp. andinus, кактус, кактуси, енциклопедия | des...) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 82: | Ред 82: | ||
== Произход == | == Произход == | ||
| − | Среща се във Венецуела (Мерида, Трухильо). Расте на стръмни каменисти склонове по засушливи места в Андите между 1500 и 2500 m надм. вис. | + | Среща се във Венецуела (Мерида, Трухильо). Расте на стръмни каменисти склонове по засушливи места в Андите между 1500 и 2500 m надм. вис. Целият вид се счита се за застрашен вид заради ограничения си ареал от около 300 - 400 km<sup>2</sup>. <ref>Nassar, J. & Taylor, N.P. 2013. Melocactus andinus. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T151742A556540. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T151742A556540.en. Downloaded on 26 September 2017.</ref> |
== Описание <ref>Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.</ref>== | == Описание <ref>Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.</ref>== | ||
| Ред 100: | Ред 100: | ||
'''Цефалий''': до 15 на 4.5 — 8 cm, със забележими червеникави стърчащи четини и рякък мъх, освен на върха. | '''Цефалий''': до 15 на 4.5 — 8 cm, със забележими червеникави стърчащи четини и рякък мъх, освен на върха. | ||
| − | '''Цветове''': 23 – 29 x 9 – 11 mm, розови, близалцата са изнесени навън. Отварят се преди обяд. Предимно се опрашват кръстосано от колибрите, но при липса на такова залагат семена и от самоопрашване. <ref>Nassar J., Ramirez N., Lampo M., Gonzales J., Casado R., and Navaz F. “Reproductive biology and mating system estimates of two Andean Melocacti, Melocactus schatzlii and M. andinus (Cactaceae).” Annals of Botany, 99, | + | '''Цветове''': 23 – 29 x 9 – 11 mm, розови, близалцата са изнесени навън. Отварят се преди обяд. Предимно се опрашват кръстосано от колибрите, но при липса на такова залагат семена и от самоопрашване. <ref>Nassar J., Ramirez N., Lampo M., Gonzales J., Casado R., and Navaz F. 2007. “Reproductive biology and mating system estimates of two Andean Melocacti, Melocactus schatzlii and M. andinus (Cactaceae).” Annals of Botany, 99, 29 – 38.</ref> |
'''Плодове''': до 1.5 – 2.2 на 0.7 – 1 cm, червени. | '''Плодове''': до 1.5 – 2.2 на 0.7 – 1 cm, червени. | ||
Текуща версия към 03:57, 1 октомври 2017
Съдържание
Произход
Среща се във Венецуела (Мерида, Трухильо). Расте на стръмни каменисти склонове по засушливи места в Андите между 1500 и 2500 m надм. вис. Целият вид се счита се за застрашен вид заради ограничения си ареал от около 300 - 400 km2. [1]
Описание [2]
Тяло: 8 - 25 (- 35) cm високо и 10.5 - 25 (- 30) cm диаметър.
Ребра: 10 - 15 бр., до 3.2 на 1.5 – 5 (– 7) cm, остри.
Ареоли: потънали в насечки върху ребрата, 0.35 до 0.7 cm, 1.5 до 3 cm отдалечени;
Бодли: 8 – 17 бр., прави или извити, тъмнокафяви отначало.
Радиални бодли: 7 – 15 бр., долният е най-дълъг, до 20 mm, най-горните са само 1 – 4 mm.
Централни бодли: 1 – 4 (– 6), с дължина до 2 cm. Прави или леко извити.
Цефалий: до 15 на 4.5 — 8 cm, със забележими червеникави стърчащи четини и рякък мъх, освен на върха.
Цветове: 23 – 29 x 9 – 11 mm, розови, близалцата са изнесени навън. Отварят се преди обяд. Предимно се опрашват кръстосано от колибрите, но при липса на такова залагат семена и от самоопрашване. [3]
Плодове: до 1.5 – 2.2 на 0.7 – 1 cm, червени.
Семена: до 1.2 на 0.95 mm. Клетките на обвивката са слабо ивичести.
Отглеждане
Растенията не са лесни за отглеждане и не са за начинаещи. Растат от април до октомври, не понасят дълги периоди на засушаване, а твърде многото вода води до загниване на корените. Гледат се в богат на хумус и много добре отцедлив субстрат, садят се в не големи саксии. Нуждаят се от силна директна слънчева светлина. Зимата се държат при температури над 12°C, като се поливат по-рядко и слабо.
Размножаване: от семена.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Nassar, J. & Taylor, N.P. 2013. Melocactus andinus. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T151742A556540. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T151742A556540.en. Downloaded on 26 September 2017.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
- ↑ Nassar J., Ramirez N., Lampo M., Gonzales J., Casado R., and Navaz F. 2007. “Reproductive biology and mating system estimates of two Andean Melocacti, Melocactus schatzlii and M. andinus (Cactaceae).” Annals of Botany, 99, 29 – 38.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
