Разлика между версии на „Pediocactus simpsonii“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
м
(Източници)
 
(Не са показани 12 междинни версии от 2 потребители)
Ред 3: Ред 3:
 
{{Taxobox
 
{{Taxobox
 
|name = Pediocactus simpsonii
 
|name = Pediocactus simpsonii
|image = Pediocactus simpsonii RP110 20142603.JPG
+
|image = Pediocactus simpsonii 10.jpg
 
|regnum = Plantae
 
|regnum = Plantae
 
|familia = [[Cactaceae]]
 
|familia = [[Cactaceae]]
Ред 14: Ред 14:
 
|variety =  
 
|variety =  
 
|binomial = Pediocactus simpsonii
 
|binomial = Pediocactus simpsonii
|binomial_authority = ([[Engelm.|Engelmann]]) [[Britton]] & [[Rose]]
+
|binomial_authority = ([[Engelm.]]) [[Britton]] & [[Rose]]
 
|synonyms =  
 
|synonyms =  
 
* Echinocactus simpsonii
 
* Echinocactus simpsonii
Ред 41: Ред 41:
 
}}
 
}}
 
== Транскрипция на български ==
 
== Транскрипция на български ==
'''''<big>Педиока̀ктус сѝмпсъний</big>'''''
+
'''''<big>сѝмпсъний</big>'''''
  
 
== Произход ==
 
== Произход ==
  
Видът е събран за първи път за изучаване в Невада от J. H. Simpson (инженер топограф). Първоначално е описан от [[Engelm.|Engelmann]] в 1863 г. В 1913 г [[Britton]] & [[Rose]] обособяват нов род [[Pediocactus]], чийто типов вид става ''simpsonii''.<ref>Southwest Colorado Wildflowers http://www.swcoloradowildflowers.com/White%20Enlarged%20Photo%20Pages/pediocactus%20simpsonii.htm (извлечено 15.04.2014)</ref>
+
''Pediocactus simpsonii'' е събран за първи път за изучаване в Невада от J. H. Simpson (инженер топограф). Първоначално е описан от [[Engelm.|Engelmann]] в 1863 г. В 1913 г [[Britton]] & [[Rose]] обособяват нов род ''[[Pediocactus]]'', чийто типов вид става ''simpsonii''.<ref>Southwest Colorado Wildflowers http://www.swcoloradowildflowers.com/White%20Enlarged%20Photo%20Pages/pediocactus%20simpsonii.htm (извлечено 15.04.2014)</ref>
 
Широко разпространен вид в западните САЩ - Аризона, Колорадо, Айдахо, Монтана, Невада, Ню Мексико, Южна Дакота, Юта и Уайоминг .<ref>Biodiversity occurrence data http://data.gbif.org/occurrences/search.htm?c&#91;0&#93;.s=0&c&#91;0&#93;.p=0&c&#91;0&#93;.o=Pediocactus+simpsonii (извлечено чрез GBIF Data Portal, data.gbif.org, 15.04.2014)</ref>
 
Широко разпространен вид в западните САЩ - Аризона, Колорадо, Айдахо, Монтана, Невада, Ню Мексико, Южна Дакота, Юта и Уайоминг .<ref>Biodiversity occurrence data http://data.gbif.org/occurrences/search.htm?c&#91;0&#93;.s=0&c&#91;0&#93;.p=0&c&#91;0&#93;.o=Pediocactus+simpsonii (извлечено чрез GBIF Data Portal, data.gbif.org, 15.04.2014)</ref>
  
 
== Описание ==
 
== Описание ==
  
Видът е със статут на признат вид<ref>Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.260, v.2 p.346</ref> според [[IOS]].
+
''Pediocactus simpsonii'' е със статут на възприет вид<ref>Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.260, v.2 p.346</ref> според [[IOS]].
  
 
'''Стебло''': Единично, много рядко разклонено в основата, сплеснато яйцевидно до яйцевидно или кълбовидно, 2,5 ÷ 15 (÷ 25) cm диаметър и 2,5 ÷ 15 cm височина. Ареолите са кръгли до овални, пухкави.
 
'''Стебло''': Единично, много рядко разклонено в основата, сплеснато яйцевидно до яйцевидно или кълбовидно, 2,5 ÷ 15 (÷ 25) cm диаметър и 2,5 ÷ 15 cm височина. Ареолите са кръгли до овални, пухкави.
Ред 68: Ред 68:
 
== Отглеждане ==
 
== Отглеждане ==
  
'''Грижи''': Вид, срещащ се в широк диапазон на климатични условия, включително в Големия Басейн на САЩ. Това е най-толерантния  към вариации в подхода на отглеждане вид от рода, чието отглеждане може да е съобразено както с непрекъснат летен растеж с намаляващо поливане през горещите летни периоди, така и с придържането към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20°C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е април - юни. Пъпките се образуват в късната зима.  
+
'''Грижи''': Вид, срещащ се в широк диапазон в западните САЩ - Прериите, Скалистите Планини и Големия Басейн. Това е най-толерантния  към вариации в подхода на отглеждане вид от рода, чието отглеждане може да е съобразено както с непрекъснат летен растеж с намаляващо поливане през горещите летни периоди, така и с придържането към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20°C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е април - юни. Пъпките се образуват в късната зима.  
 
Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Расте без проблем на директно слънце.
 
Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Расте без проблем на директно слънце.
 
Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.
 
Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.
Ред 77: Ред 77:
  
 
Цъфти през пролетта до ранното лято.
 
Цъфти през пролетта до ранното лято.
Изключително вариабилен вид. Разделянето на вида на подвидове и варианти обаче е трудно да бъде подкрепено имайки предвид непрекъснатостта на вариациите в големината на стъблото и окраската на цветовете в географския си ареал.
+
Изключително вариабилен вид. Разделянето на вида по чисто морфологични белези на подвидове и варианти обаче е трудно да бъде подкрепено, имайки предвид непрекъснатостта на вариациите в големината на стъблото и окраската на цветовете в географския си ареал.
 
Това е най-широко разпространеният и растящият на най-голяма 1 400 ÷ 3 000 m н.в. представител на рода.<ref>Flora of North America @ efloras.org http://www.efloras.org/florataxon.aspx?flora_id=1&taxon_id=242415309 (извлечено 15.04.2014)</ref>
 
Това е най-широко разпространеният и растящият на най-голяма 1 400 ÷ 3 000 m н.в. представител на рода.<ref>Flora of North America @ efloras.org http://www.efloras.org/florataxon.aspx?flora_id=1&taxon_id=242415309 (извлечено 15.04.2014)</ref>
  
Ред 83: Ред 83:
  
 
<gallery>
 
<gallery>
Файл:Pediocactus simpsonii RP110 20142603.JPG
+
Файл:Pediocactus simpsonii RP110 20142603.JPG|Pediocactus simpsonii RP 110
 +
Файл:Pediocactus simpsonii RP 110.jpg|Pediocactus simpsonii RP 110
 +
Файл:Pediocactus simpsonii v. minor SB194.JPG|Pediocactus simpsonii v. minor SB 194
 +
Файл:Pediocactus simpsonii v. minor SB194-2.JPG|Pediocactus simpsonii v. minor SB 194
 +
Файл:Pediocactus simpsonii v. minor KP 41.jpg|Pediocactus simpsonii v. minor KP 41
 +
Файл:Pediocactus simpsonii v.minor.JPG|Pediocactus simpsonii v. minor
 
</gallery>
 
</gallery>
  
Ред 91: Ред 96:
 
<references />
 
<references />
 
----
 
----
{|
 
|-
 
| {{#TwitterFBLike:|small|like}} || <google1 style="2"></google1>
 
|}
 

Текуща версия към 06:44, 12 април 2020

Pediocactus simpsonii
Pediocactus simpsonii 10.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Pediocactus
вид: simpsonii
Научно наименование
Pediocactus simpsonii
(Engelm.) Britton & Rose
Синоними
  • Echinocactus simpsonii
  • Mammillaria simpsonii
  • Pediocactus simpsonii var. minor
  • Pediocactus simpsonii var. robustior
  • Pediocactus simpsonii var. hermannii
  • Pediocactus simpsonii var. indraianus
  • Pediocactus simpsonii ssp. bensonii
  • Pediocactus simpsonii ssp. idahoensis
  • Pediocactus simpsonii ssp. robustior
Видове

Транскрипция на български

сѝмпсъний

Произход

Pediocactus simpsonii е събран за първи път за изучаване в Невада от J. H. Simpson (инженер топограф). Първоначално е описан от Engelmann в 1863 г. В 1913 г Britton & Rose обособяват нов род Pediocactus, чийто типов вид става simpsonii.[1] Широко разпространен вид в западните САЩ - Аризона, Колорадо, Айдахо, Монтана, Невада, Ню Мексико, Южна Дакота, Юта и Уайоминг .[2]

Описание

Pediocactus simpsonii е със статут на възприет вид[3] според IOS.

Стебло: Единично, много рядко разклонено в основата, сплеснато яйцевидно до яйцевидно или кълбовидно, 2,5 ÷ 15 (÷ 25) cm диаметър и 2,5 ÷ 15 cm височина. Ареолите са кръгли до овални, пухкави.

Ребра: Разделени на мамили в спирално завити редове.

Централни бодли: Добре обособени, гладки, твърди, 4 ÷ 11 в ареола, червеникаво-кафяви (рядко черни), белезникави или жълти от основата до около средата, прави или леко закривени, 5 ÷ 15 mm дължина, 0,3 mm дебелина.

Радиални бодли: Добре обособени, гладки, относително твърди, 15 ÷ 35 в ареола, широко разперени, бели фини 3 ÷ 13 mm.

Цветове: 1,2 ÷ 3 cm височина и 1 ÷ 2,5 cm диаметър. Люспите и външните цветни листчета са леко назъбени и врязани или цели с вълнист контур. Външните цветни листчета са със зеленикаво-кафява средна линия, издължено клиновидни, 9 ÷ 20 mm дължина и 3 ÷ 5 (÷ 6) mm широчина. Вътрешните цветни листчета са бели, розови, пурпурни, жълти или жълто-зелени, 12 ÷ 25 mm дължина и 4,5 ÷ 6(÷ 9) mm широчина.

Плодове: Зелени с червеникав оттенък, при узряване червеникаво-кафяви, късо-цилиндрични 6 ÷ 11 mm височина, 5 ÷ 10 mm диаметър зелени в началото, кафеникави при узряване, неразпукващи се.

Семена: Сиви до черни, 2 ÷ 3 mm дължина, 1,5 ÷ 2 mm широчина.

Отглеждане

Грижи: Вид, срещащ се в широк диапазон в западните САЩ - Прериите, Скалистите Планини и Големия Басейн. Това е най-толерантния към вариации в подхода на отглеждане вид от рода, чието отглеждане може да е съобразено както с непрекъснат летен растеж с намаляващо поливане през горещите летни периоди, така и с придържането към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20°C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е април - юни. Пъпките се образуват в късната зима. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.

Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.

Допълнителна информация

Цъфти през пролетта до ранното лято. Изключително вариабилен вид. Разделянето на вида по чисто морфологични белези на подвидове и варианти обаче е трудно да бъде подкрепено, имайки предвид непрекъснатостта на вариациите в големината на стъблото и окраската на цветовете в географския си ареал. Това е най-широко разпространеният и растящият на най-голяма 1 400 ÷ 3 000 m н.в. представител на рода.[4]

Фотогалерия

Източници

  1. Southwest Colorado Wildflowers http://www.swcoloradowildflowers.com/White%20Enlarged%20Photo%20Pages/pediocactus%20simpsonii.htm (извлечено 15.04.2014)
  2. Biodiversity occurrence data http://data.gbif.org/occurrences/search.htm?c%5B0%5D.s=0&c%5B0%5D.p=0&c%5B0%5D.o=Pediocactus+simpsonii (извлечено чрез GBIF Data Portal, data.gbif.org, 15.04.2014)
  3. Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.260, v.2 p.346
  4. Flora of North America @ efloras.org http://www.efloras.org/florataxon.aspx?flora_id=1&taxon_id=242415309 (извлечено 15.04.2014)