Разлика между версии на „Eriosyce crispa ssp. crispa“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
(→‎Описание Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port)
 
(Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители)
Ред 30: Ред 30:
 
:* Eriosyce curvispina
 
:* Eriosyce curvispina
 
::* [[Eriosyce curvispina ssp. armata]]
 
::* [[Eriosyce curvispina ssp. armata]]
−
:::* [[Eriosyce curvispina ssp. armata var. tuberisulcata]]
 
 
::* [[Eriosyce curvispina ssp. curvispina]]
 
::* [[Eriosyce curvispina ssp. curvispina]]
 
::* [[Eriosyce curvispina ssp. marksiana]]
 
::* [[Eriosyce curvispina ssp. marksiana]]
Ред 50: Ред 49:
 
::* [[Eriosyce napina ssp. aerocarpa]]
 
::* [[Eriosyce napina ssp. aerocarpa]]
 
::* [[Eriosyce napina ssp. glabrescens]]
 
::* [[Eriosyce napina ssp. glabrescens]]
−
::* [[Eriosyce napina ssp. lembekei]]
+
::* [[Eriosyce napina ssp. lembckei]]
 
::* [[Eriosyce napina ssp. napina]]
 
::* [[Eriosyce napina ssp. napina]]
 
::* [[Eriosyce napina ssp. tenebrica]]
 
::* [[Eriosyce napina ssp. tenebrica]]
Ред 83: Ред 82:
 
:* [[Eriosyce villosa]]
 
:* [[Eriosyce villosa]]
 
}}
 
}}
−
 
−
 
−
 
  
 
== Произход ==
 
== Произход ==
 
Чили (Atacama, Freirina).
 
Чили (Atacama, Freirina).
−
Първоначално е описан като Pyrrhocactus crispus erfolgte през 1959 г. от [[Friedrich Ritter]].
+
Първоначално е описан като Pyrrhocactus crispus erfolgte през 1959 г. от [[Friedrich Ritter]]. Расте на неголяма надморска височина в места с оскъдни валежи, на каменисти почви, често в крайбрежни хабитати.
  
 
== Описание <ref>Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port</ref>==
 
== Описание <ref>Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port</ref>==
 
'''Стебло:''' Единично, сплеснато-сферично до леко издължено, тъмно-сиво-зелено , достига от 5 до 7 см в диаметър.
 
'''Стебло:''' Единично, сплеснато-сферично до леко издължено, тъмно-сиво-зелено , достига от 5 до 7 см в диаметър.
  
−
'''Ребра:''' 12-16 , туберкуловидни.
+
'''Корени''': удебелени или реповидни, преминаващи в тънки, нишковидни. Прехода към стеблото често е стеснен.
 +
 
 +
'''Ребра:''' 12-16 бр., туберкуловидни. Епидермиса често е покрит с восъчен налеп, който в култура обикновено не се образува.
  
 
'''Ареоли:''' Овални, покрити с жълто-кафяви власинки.
 
'''Ареоли:''' Овални, покрити с жълто-кафяви власинки.
  
−
'''Централни бодли:''' 2-4, четковидни, черно-кафяви, посивяващи с течение на времето, 4-8 см дълги.
+
'''Централни бодли:''' 2-4, четковидни, черно-кафяви, посивяващи с течение на времето, 4-8 cm дълги.
 +
 
 +
'''Радиални бодли:''' 6-10, като централните, 1.5-2 cm дълги.
  
−
'''Радиални бодли:''' 6-10, като централните, 1.5-2 см дълги.
+
'''Цветове:''' фуниевидни, ароматни, белезникави до червени с червеникава лента, до 5 см на дължина и в диаметър.
  
−
'''Цветове:''' Фуниевидни, белезникави с червеникава лента, до 5 см на дължина и в диаметър.
+
'''Плодове''': яйцевидни, тънкостенни, но месести, червеникави, покрити с власинки и четинки, цепещи се в основата. Удължават се значително при узряване.
  
 +
'''Семена''': 1 на 1 mm, чернокафеви.
  
 
== Отглеждане ==  
 
== Отглеждане ==  
−
Като се има предвид, че това също е пустинен кактус трябва да се полива много пестеливо дори и през лятото. Корените на този кактус са склонни към гниене дори и при минимална продължителна влага в почвата. Необходимо е субстратът в който е засаден, да е силно водо и въздухо-пропусклив, и да не задържа влага. Понася директно излагане на слънце и издръжлив е на засушаване и жега. През зимата се поддържа напълно сух при температури около 5 ° C. Толерантен е към краткотрайни застудявания до -5 ° C.
+
Като се има предвид, че това също е пустинен кактус трябва да се полива много пестеливо дори и през лятото. Корените на този кактус са склонни към гниене дори и при минимална продължителна влага в почвата. Необходимо е субстратът в който е засаден, да е силно водо и въздухо-пропусклив, и да не задържа влага. Понася директно излагане на слънце и издръжлив е на засушаване и жега. През зимата се поддържа напълно сух при минимални температури до около 5 ° C. Толерантен е към краткотрайни застудявания до -5 ° C.
  
 
'''Размножаване:''' Чрез семена.
 
'''Размножаване:''' Чрез семена.
Ред 114: Ред 115:
 
* Horridocactus crispus
 
* Horridocactus crispus
 
* Neoporteria crispa
 
* Neoporteria crispa
 +
* Neoporteria huascensis
 +
* Eriosyce crispa huascensis
 +
* Neoporteria totoralensis carrizalensis
 +
* Neoporteria vallenarensis crispa
 +
* Neochilenia nigriscoparia
  
 
== Фотогалерия ==
 
== Фотогалерия ==
 
<gallery>
 
<gallery>
−
Файл:
+
Файл:Neoporteria vallenarensis var. crispa 13614.jpg|Eriosyce crispa FK65-77 Canta de Agua
 
</gallery>
 
</gallery>
  
Ред 124: Ред 130:
 
<references />
 
<references />
 
----
 
----
−
{|
 
−
|-
 
−
| {{#TwitterFBLike:|small|like}} || <google1 style="2"></google1>
 
−
|}
 

Текуща версия към 18:34, 1 февруари 2020

Eriosyce crispa ssp. crispa
Eriosyce crispa ssp. crispa.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Notocacteae
род: Eriosyce
вид: crispa
подвид: crispa
Научно наименование
Eriosyce crispa ssp. crispa
(F.Ritter) Katt.
Синоними
  • Pyrrhocactus crispus
  • Horridocactus crispus
  • Neoporteria crispa
Видове
  • Eriosyce curvispina
  • Eriosyce paucicostata
  • Eriosyce subgibbosa
  • Eriosyce taltalensis

Произход

Чили (Atacama, Freirina). Първоначално е описан като Pyrrhocactus crispus erfolgte през 1959 г. от Friedrich Ritter. Расте на неголяма надморска височина в места с оскъдни валежи, на каменисти почви, често в крайбрежни хабитати.

Описание [1]

Стебло: Единично, сплеснато-сферично до леко издължено, тъмно-сиво-зелено , достига от 5 до 7 см в диаметър.

Корени: удебелени или реповидни, преминаващи в тънки, нишковидни. Прехода към стеблото често е стеснен.

Ребра: 12-16 бр., туберкуловидни. Епидермиса често е покрит с восъчен налеп, който в култура обикновено не се образува.

Ареоли: Овални, покрити с жълто-кафяви власинки.

Централни бодли: 2-4, четковидни, черно-кафяви, посивяващи с течение на времето, 4-8 cm дълги.

Радиални бодли: 6-10, като централните, 1.5-2 cm дълги.

Цветове: фуниевидни, ароматни, белезникави до червени с червеникава лента, до 5 см на дължина и в диаметър.

Плодове: яйцевидни, тънкостенни, но месести, червеникави, покрити с власинки и четинки, цепещи се в основата. Удължават се значително при узряване.

Семена: 1 на 1 mm, чернокафеви.

Отглеждане

Като се има предвид, че това също е пустинен кактус трябва да се полива много пестеливо дори и през лятото. Корените на този кактус са склонни към гниене дори и при минимална продължителна влага в почвата. Необходимо е субстратът в който е засаден, да е силно водо и въздухо-пропусклив, и да не задържа влага. Понася директно излагане на слънце и издръжлив е на засушаване и жега. През зимата се поддържа напълно сух при минимални температури до около 5 ° C. Толерантен е към краткотрайни застудявания до -5 ° C.

Размножаване: Чрез семена.

Синоними

  • Pyrrhocactus crispus
  • Horridocactus crispus
  • Neoporteria crispa
  • Neoporteria huascensis
  • Eriosyce crispa huascensis
  • Neoporteria totoralensis carrizalensis
  • Neoporteria vallenarensis crispa
  • Neochilenia nigriscoparia

Фотогалерия

  • Eriosyce crispa FK65-77 Canta de Agua

Източници

  1. ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
Взето от „https://cactusbg.top/mediawiki/index.php?title=Eriosyce_crispa_ssp._crispa&oldid=22244“.