Разлика между версии на „Gymnocalycium marsoneri ssp. marsoneri“
(Нова страница: {{#seo: title=Gymnocalycium marsoneri ssp. marsoneri| titlemode= append | keywords=Gymnocalycium marsoneri ssp. marsoneri, кактус, кактуси, енцикло...) |
м |
||
| (Не са показани 10 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
|variety = | |variety = | ||
|binomial = Gymnocalycium marsoneri ssp. marsoneri | |binomial = Gymnocalycium marsoneri ssp. marsoneri | ||
| − | |binomial_authority = | + | |binomial_authority = [[Frič]] ex. [[Y.Itô]] |
|synonyms = Gymnocalycium angelae | |synonyms = Gymnocalycium angelae | ||
|subdivision_ranks= Видове | |subdivision_ranks= Видове | ||
|subdivision = | |subdivision = | ||
| − | :* [[Gymnocalycium | + | :* [[Gymnocalycium alboareolatum]] |
:* [[Gymnocalycium amerhauseri]] | :* [[Gymnocalycium amerhauseri]] | ||
:* [[Gymnocalycium andreae]] | :* [[Gymnocalycium andreae]] | ||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
:* [[Gymnocalycium baldianum]] | :* [[Gymnocalycium baldianum]] | ||
:* [[Gymnocalycium bayrianum]] | :* [[Gymnocalycium bayrianum]] | ||
| + | :* [[Gymnocalycium berchtii]] | ||
:* [[Gymnocalycium bodenbenderianum]] | :* [[Gymnocalycium bodenbenderianum]] | ||
:* [[Gymnocalycium bruchii]] | :* [[Gymnocalycium bruchii]] | ||
| Ред 96: | Ред 97: | ||
== Произход == | == Произход == | ||
| − | Аржентина - Салта, Тукуман. | + | Аржентина - Салта, Тукуман, Катамарка и Сантяго дел Естеро. Видът има разпокъсан ареал и се среща на височини от 220 дo 1500 m надморско ниво в ксерофитни гори (чако). Описан е през 1957 г. |
| + | Независимо от неясния си произход, това название е широко асоциирано с много таксони в четирите държави (Аржентина, Боливия, Парагвай, Бразилия) от разпостранението на вида. | ||
| − | == Описание <ref>Hunt, D. | + | == Описание <ref>Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.</ref><ref name="Schädlich">[https://www.schuetziana.org/downloads/Schuetziana_14_2023_1_en.pdf Schädlich, V. Gymnocalycium marsoneri Frič ex Y. Itô, Gymnocalycium megatae Y. Itô, Gymnocalycium matoense Buining & Brederoo – all one species? - Schütziana 14 (2023), #1: pp. 7 - 20.]</ref>== |
| + | |||
| + | '''Стебло''': единично, матово сиво-зелено, бронзовеещо на пълно слънце, (полу-)сферично-сплеснато. Достига до 15 cm диаметър. | ||
| + | |||
| + | '''Ребра''': 9 до около 15 (- 20) на брой, разделени на едри, спираловидно подредени '''туберкули'''.<br /> | ||
| + | |||
| + | '''Ареоли''': с жълтеникав пух, после посивяват. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
'''Централни бодли''': няма.<br /> | '''Централни бодли''': няма.<br /> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | ''' | + | '''Радиални бодли''': около 5 до 7 броя, 2 - 3 см. дълги, на върха кафяви, по-отдолу отначало светли, после по-тъмни.<br /> |
| + | |||
| + | '''Цветове''': фуниевидни или камбанковидни, бели или със зеленикав щрих, 3 - 3.5 см. в диаметър и до 5 см. дълги. | ||
| − | ''' | + | '''Плодове''': овални, червени, синкави или пурпурни отвън, месото е червено. |
| − | + | '''Семена''': почти сферични, около 0,9 мм. бледо-кафяви, хилума невзрачен. Имат матова или слабо лъскава повърхност. Според тях го отнасят към групата на ''Muscosemineum''. | |
== Отглеждане == | == Отглеждане == | ||
| − | |||
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от около 5-10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -6°C.<br /> | Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от около 5-10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -6°C.<br /> | ||
| − | '''Размножаване''': основно чрез семена. | + | '''Размножаване''': основно чрез семена. Последните съхраняват дълго кълняемост, но веднага след узряването им може и да не покълнат.<ref name="Schädlich"></ref> |
| − | |||
| + | == Полеви номера == | ||
| + | WRA 159, P 230, VoS 830, VoS 1392 | ||
== Фотогалерия == | == Фотогалерия == | ||
| − | |||
<gallery> | <gallery> | ||
| − | + | Файл:Gymnocalycium marsoneri 5692l.jpg | |
</gallery> | </gallery> | ||
| − | + | ---- | |
[[Категория:Енциклопедия]][[Категория:Frič]][[Категория:Y.Itô]][[Категория:Cactaceae]][[Категория:Cactoideae]][[Категория:Trichocereeae]][[Категория:Gymnocalycium]] | [[Категория:Енциклопедия]][[Категория:Frič]][[Категория:Y.Itô]][[Категория:Cactaceae]][[Категория:Cactoideae]][[Категория:Trichocereeae]][[Категория:Gymnocalycium]] | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
<references /> | <references /> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 17:09, 4 юни 2023
Произход
Аржентина - Салта, Тукуман, Катамарка и Сантяго дел Естеро. Видът има разпокъсан ареал и се среща на височини от 220 дo 1500 m надморско ниво в ксерофитни гори (чако). Описан е през 1957 г. Независимо от неясния си произход, това название е широко асоциирано с много таксони в четирите държави (Аржентина, Боливия, Парагвай, Бразилия) от разпостранението на вида.
Описание [1][2]
Стебло: единично, матово сиво-зелено, бронзовеещо на пълно слънце, (полу-)сферично-сплеснато. Достига до 15 cm диаметър.
Ребра: 9 до около 15 (- 20) на брой, разделени на едри, спираловидно подредени туберкули.
Ареоли: с жълтеникав пух, после посивяват.
Централни бодли: няма.
Радиални бодли: около 5 до 7 броя, 2 - 3 см. дълги, на върха кафяви, по-отдолу отначало светли, после по-тъмни.
Цветове: фуниевидни или камбанковидни, бели или със зеленикав щрих, 3 - 3.5 см. в диаметър и до 5 см. дълги.
Плодове: овални, червени, синкави или пурпурни отвън, месото е червено.
Семена: почти сферични, около 0,9 мм. бледо-кафяви, хилума невзрачен. Имат матова или слабо лъскава повърхност. Според тях го отнасят към групата на Muscosemineum.
Отглеждане
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от около 5-10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -6°C.
Размножаване: основно чрез семена. Последните съхраняват дълго кълняемост, но веднага след узряването им може и да не покълнат.[2]
Полеви номера
WRA 159, P 230, VoS 830, VoS 1392
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
- ↑ 2,0 2,1 Schädlich, V. Gymnocalycium marsoneri Frič ex Y. Itô, Gymnocalycium megatae Y. Itô, Gymnocalycium matoense Buining & Brederoo – all one species? - Schütziana 14 (2023), #1: pp. 7 - 20.
