Разлика между версии на „Turbinicarpus gielsdorfianus“
Ред 87: | Ред 87: | ||
'''Цветовете''' 3 - 4 на 1.5 - 2 см. Отделните венчелистчета 13 на 4 мм, бледожълти с неясна червено-кафява средна ивица. | '''Цветовете''' 3 - 4 на 1.5 - 2 см. Отделните венчелистчета 13 на 4 мм, бледожълти с неясна червено-кафява средна ивица. | ||
+ | |||
+ | '''Плод:''' зелен, разпукващ се надлъжно. | ||
+ | |||
+ | '''Семена''': матово черни, бъбрековидни, 1 - 1.2 мм. дълги. | ||
== Отглеждане == | == Отглеждане == |
Версия от 08:03, 20 април 2013
Произход
Мексико - Тамаулипас.
Синоними
- Echinocactus gielsdorfianus
- Gymnocactus gielsdorfianus
- Neolloydia gielsdorfiana
- Pediocactus gielsdorfianus
- Thelocactus gielsdorfianus
Описание [1]
Стеблата единични или по-рядко разклонени, кълбовидни или яйцевидни, до късо-цилиндрични, 5 - 7 на 4.5 - 5 см., светлосини доили синьозелени или понякога жълтеникавозелени.
Туберкулите 6 - 10 високи на 3- 5 мм. широки
Централните бодли 0 - 1, до 20 мм, бели с тъмни краища до почти черни, закривени нагоре.
Радиалните 5 - 7, до 20 мм.
Цветовете 3 - 4 на 1.5 - 2 см. Отделните венчелистчета 13 на 4 мм, бледожълти с неясна червено-кафява средна ивица.
Плод: зелен, разпукващ се надлъжно.
Семена: матово черни, бъбрековидни, 1 - 1.2 мм. дълги.
Отглеждане
Счита се за лесен вид, нараства сравнително бързо. Има нужда от силно слънце за добро образуване на бодлите, да се полива по-скоро ограничено за запазване на характерната му форма. Има реповиден корен, затова не го преполивайте и избягвайте задържането на влага в почвата му. Изисква дренирана почва и добра вентилация. Сухо зимата и при нощни температури под 10 гр. Издържа до - 4 гр. за кратко.
Размножаване: Най-често чрез семена и по-рядко чрез вкореняване или присаждане на издънки или семеначета.
Фотогалерия
Източници
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |