Разлика между версии на „Pediocactus knowltonii“
(Актуализация на съдържанието) |
м |
||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
Описан през 1960 г. от [[Лиман Бенсън]] ([[Lyman P. Benson]])<ref>Benson L., 1961. A revision and amplification of Pediocactus I. Cactus and Succulent Journal, Abbey Garden Press, v.33 p.49 ÷ 54.</ref> и статут на признат вид според [[IOS]]<ref>Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.225, v.2 p.341</ref>. Най-малкият по размери представител на род [[Pediocactus]]. | Описан през 1960 г. от [[Лиман Бенсън]] ([[Lyman P. Benson]])<ref>Benson L., 1961. A revision and amplification of Pediocactus I. Cactus and Succulent Journal, Abbey Garden Press, v.33 p.49 ÷ 54.</ref> и статут на признат вид според [[IOS]]<ref>Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.225, v.2 p.341</ref>. Най-малкият по размери представител на род [[Pediocactus]]. | ||
| − | '''Стебло''': Единично или разклонено, с височина 0,7 ÷ 5,5 cm и диаметър 1,0 ÷ 3,0 cm. | + | '''Стебло''': Единично или разклонено в основата, с височина 0,7 ÷ 5,5 cm и диаметър 1,0 ÷ 3,0 cm. |
'''Ребра''': Миниатюрни мамили с височина 2,0 ÷ 4,0 mm и диаметър 1,0 ÷ 2,0 mm. | '''Ребра''': Миниатюрни мамили с височина 2,0 ÷ 4,0 mm и диаметър 1,0 ÷ 2,0 mm. | ||
| Ред 69: | Ред 69: | ||
== История == | == История == | ||
| − | За 20 години от откриването си, при изчислен брой над 100 000 индивида, видът е доведен до опасност от изчезване с под 1 000 индивида останали само в една основна жизнеспособна популация в Ню Мексико (второстепенната популация в Колорадо не е имала показания за жизнеспособност). Причини за деградацията са основно бракониерството, разработката на петролни залежи в района, изкопаването на голямо количество индивиди от местно любителско сдружение поради погрешна преценка, че строящият се яз. Навахо ще наводни основната популация, суша и вредители и диви животни. След ефективни мерки за съхранение и възстановяване на вида, взети от щатското и федерално управление, видът е защитен, взети са активни мерки за съхраняване на останалите диви индивиди, | + | За 20 години от откриването си, при изчислен брой над 100 000 индивида, видът е доведен до опасност от изчезване с под 1 000 индивида, останали само в една основна жизнеспособна популация в Ню Мексико (второстепенната популация в Колорадо, откъдето е тъпът, не е имала показания за жизнеспособност). Причини за деградацията са основно бракониерството, разработката на петролни залежи в района, изкопаването на голямо количество индивиди от местно любителско сдружение поради погрешна преценка, че строящият се яз. Навахо ще наводни основната популация, суша и вредители и диви животни. След ефективни мерки за съхранение и възстановяване на вида, взети от щатското и федерално управление, видът е защитен, взети са активни мерки за съхраняване на останалите диви индивиди с ограждения и реинтродуциране на растения, вкоренени от издънки от диви растения, отгледани от диви семена в културни условия и за създаване на нови популации в близост до известните. |
== Допълнителна информация == | == Допълнителна информация == | ||
| − | Видът е с нищожна вариабилност на морфологичните си белези. | + | Видът е с нищожна вариабилност на морфологичните и генетичните си белези. |
| − | Полевите номера в | + | Полевите номера<ref>http://ralph.cs.cf.ac.uk/Cacti/finder.php?Plant=Pediocactus+knowltonii</ref> в обръщение се отнасят за един и същ материал на едно и също място. |
| − | |||
== Фотогалерия == | == Фотогалерия == | ||
<gallery> | <gallery> | ||
Версия от 01:34, 5 април 2013
| Pediocactus knowltonii | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pediocactus knowltonii L. D. Benson 1960 | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Име
На български: Пѐдиокактус но̀ултъний
Произход
Открит през май 1958 г. в САЩ, Колорадо, р. Лос Пинос, в близост до Ла Бока от Фред Ноултън (Fred G. Knowlton). Популации в много малък ареал на границата на щатите Ню Мексико и Колорадо - окръг Сан Хуан в щата Ню Мексико и окръг Ла Плата в щата Колорадо.
Описание
Описан през 1960 г. от Лиман Бенсън (Lyman P. Benson)[1] и статут на признат вид според IOS[2]. Най-малкият по размери представител на род Pediocactus.
Стебло: Единично или разклонено в основата, с височина 0,7 ÷ 5,5 cm и диаметър 1,0 ÷ 3,0 cm.
Ребра: Миниатюрни мамили с височина 2,0 ÷ 4,0 mm и диаметър 1,0 ÷ 2,0 mm.
Централни бодли: Няма.
Радиални бодли: 18 ÷ 26 с дължина 1,0 ÷ 1,5 mm, бледо-кафяви, розови или бели.
Цветове: Розови с височина 1,0 ÷ 3,5 cm и диаметър 1,0 ÷ 2,5 cm.
Плодове: С височина 4,0 mm и диаметър 3,0 mm.
Семена: С размери 1,5 × 1,0 ÷ 1,2 mm.
Отглеждане
Грижи: Вид, срещащ се в Големия Басейн на САЩ, приспособен към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20°C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват през време на вторичния растеж през късното лято и ранната есен, растението презимува с тях и ги развива в цветове през следващата пролет. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-проницаемост, и с по-едър зърнометричен състав. Корените е необходимо да имат условия за здраво захващане към сместа, тъй като са контрактилни и в периодите на покой издърпват растението надолу в сместа до пълно заравяне. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.
Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Вероятно е жизнено необходимо на растението, за да имат корените пълноценна контрактилност. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.
История
За 20 години от откриването си, при изчислен брой над 100 000 индивида, видът е доведен до опасност от изчезване с под 1 000 индивида, останали само в една основна жизнеспособна популация в Ню Мексико (второстепенната популация в Колорадо, откъдето е тъпът, не е имала показания за жизнеспособност). Причини за деградацията са основно бракониерството, разработката на петролни залежи в района, изкопаването на голямо количество индивиди от местно любителско сдружение поради погрешна преценка, че строящият се яз. Навахо ще наводни основната популация, суша и вредители и диви животни. След ефективни мерки за съхранение и възстановяване на вида, взети от щатското и федерално управление, видът е защитен, взети са активни мерки за съхраняване на останалите диви индивиди с ограждения и реинтродуциране на растения, вкоренени от издънки от диви растения, отгледани от диви семена в културни условия и за създаване на нови популации в близост до известните.
Допълнителна информация
Видът е с нищожна вариабилност на морфологичните и генетичните си белези. Полевите номера[3] в обръщение се отнасят за един и същ материал на едно и също място.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Benson L., 1961. A revision and amplification of Pediocactus I. Cactus and Succulent Journal, Abbey Garden Press, v.33 p.49 ÷ 54.
- ↑ Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.225, v.2 p.341
- ↑ http://ralph.cs.cf.ac.uk/Cacti/finder.php?Plant=Pediocactus+knowltonii
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
