Разлика между версии на „Gymnocalycium marsoneri ssp. marsoneri“
м |
|||
| (Не са показани 7 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 97: | Ред 97: | ||
== Произход == | == Произход == | ||
| − | Аржентина - Салта, Тукуман, Катамарка и Сантяго дел Естеро. Видът има разпокъсан ареал и се среща на височини от 220 дo 1500 m надморско ниво в ксерофитни гори (чако). Описан е през 1957 г. | + | Аржентина - Салта, Тукуман, Катамарка и Сантяго дел Естеро. Видът има разпокъсан ареал и се среща на височини от 220 дo 1500 m надморско ниво в ксерофитни гори (чако). Описан е през 1957 г. |
| + | Независимо от неясния си произход, това название е широко асоциирано с много таксони в четирите държави (Аржентина, Боливия, Парагвай, Бразилия) от разпостранението на вида. | ||
| − | == Описание <ref>Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.</ref><ref>Schädlich, V. Gymnocalycium marsoneri Frič ex Y. Itô, Gymnocalycium megatae Y. Itô, Gymnocalycium matoense Buining & Brederoo – all one species? - Schütziana 14 (2023), #1: pp. 7 - 20.</ref>== | + | == Описание <ref>Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.</ref><ref name="Schädlich">[https://www.schuetziana.org/downloads/Schuetziana_14_2023_1_en.pdf Schädlich, V. Gymnocalycium marsoneri Frič ex Y. Itô, Gymnocalycium megatae Y. Itô, Gymnocalycium matoense Buining & Brederoo – all one species? - Schütziana 14 (2023), #1: pp. 7 - 20.]</ref>== |
'''Стебло''': единично, матово сиво-зелено, бронзовеещо на пълно слънце, (полу-)сферично-сплеснато. Достига до 15 cm диаметър. | '''Стебло''': единично, матово сиво-зелено, бронзовеещо на пълно слънце, (полу-)сферично-сплеснато. Достига до 15 cm диаметър. | ||
| Ред 113: | Ред 114: | ||
'''Цветове''': фуниевидни или камбанковидни, бели или със зеленикав щрих, 3 - 3.5 см. в диаметър и до 5 см. дълги. | '''Цветове''': фуниевидни или камбанковидни, бели или със зеленикав щрих, 3 - 3.5 см. в диаметър и до 5 см. дълги. | ||
| − | '''Плодове''': овални, червени или пурпурни отвън, месото е червено. | + | '''Плодове''': овални, червени, синкави или пурпурни отвън, месото е червено. |
'''Семена''': почти сферични, около 0,9 мм. бледо-кафяви, хилума невзрачен. Имат матова или слабо лъскава повърхност. Според тях го отнасят към групата на ''Muscosemineum''. | '''Семена''': почти сферични, около 0,9 мм. бледо-кафяви, хилума невзрачен. Имат матова или слабо лъскава повърхност. Според тях го отнасят към групата на ''Muscosemineum''. | ||
| − | |||
| − | |||
== Отглеждане == | == Отглеждане == | ||
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от около 5-10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -6°C.<br /> | Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от около 5-10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -6°C.<br /> | ||
| − | '''Размножаване''': основно чрез семена. | + | '''Размножаване''': основно чрез семена. Последните съхраняват дълго кълняемост, но веднага след узряването им може и да не покълнат.<ref name="Schädlich"></ref> |
== Полеви номера == | == Полеви номера == | ||
Текуща версия към 17:09, 4 юни 2023
Произход
Аржентина - Салта, Тукуман, Катамарка и Сантяго дел Естеро. Видът има разпокъсан ареал и се среща на височини от 220 дo 1500 m надморско ниво в ксерофитни гори (чако). Описан е през 1957 г. Независимо от неясния си произход, това название е широко асоциирано с много таксони в четирите държави (Аржентина, Боливия, Парагвай, Бразилия) от разпостранението на вида.
Описание [1][2]
Стебло: единично, матово сиво-зелено, бронзовеещо на пълно слънце, (полу-)сферично-сплеснато. Достига до 15 cm диаметър.
Ребра: 9 до около 15 (- 20) на брой, разделени на едри, спираловидно подредени туберкули.
Ареоли: с жълтеникав пух, после посивяват.
Централни бодли: няма.
Радиални бодли: около 5 до 7 броя, 2 - 3 см. дълги, на върха кафяви, по-отдолу отначало светли, после по-тъмни.
Цветове: фуниевидни или камбанковидни, бели или със зеленикав щрих, 3 - 3.5 см. в диаметър и до 5 см. дълги.
Плодове: овални, червени, синкави или пурпурни отвън, месото е червено.
Семена: почти сферични, около 0,9 мм. бледо-кафяви, хилума невзрачен. Имат матова или слабо лъскава повърхност. Според тях го отнасят към групата на Muscosemineum.
Отглеждане
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от около 5-10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -6°C.
Размножаване: основно чрез семена. Последните съхраняват дълго кълняемост, но веднага след узряването им може и да не покълнат.[2]
Полеви номера
WRA 159, P 230, VoS 830, VoS 1392
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
- ↑ 2,0 2,1 Schädlich, V. Gymnocalycium marsoneri Frič ex Y. Itô, Gymnocalycium megatae Y. Itô, Gymnocalycium matoense Buining & Brederoo – all one species? - Schütziana 14 (2023), #1: pp. 7 - 20.
