Разлика между версии на „Peniocereus marianus“
(→Произход) |
(→Описание Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.) |
||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
'''Ареоли''': през 1 - 2 cm. | '''Ареоли''': през 1 - 2 cm. | ||
| − | '''Ребра:''' 4 - 5 на брой. | + | '''Ребра:''' (3-) 4 - 5 на брой. |
| − | '''Бодли:''' 7 - 10 бр., тъмнокафяви, от тях 1 централен | + | '''Бодли:''' 7 - 10 бр., тъмнокафяви, от тях 1 централен до 7 cm, сочи надолу. |
'''Радиални бодли:''' притиснати надолу, до 5 - 7 mm. | '''Радиални бодли:''' притиснати надолу, до 5 - 7 mm. | ||
| − | '''Цветове:''' тръбовидно-дисковидни, 8 - 9 cm големи, отвътре са кремаво бели, отвън са кафеникави, със сивкав пух и четинести бодли. Цъфти през март и април, цветовете са нощни, ароматни. Опрашват се от нощни пеперуди, а също и от бръмбари. Притежава система | + | '''Цветове:''' около върха на стеблата, тръбовидно-дисковидни, 8 - 9 cm големи, отвътре са кремаво бели, отвън са кафеникави, със сивкав пух и четинести бодли. Цъфти през март и април, цветовете са нощни, ароматни. Опрашват се от нощни пеперуди, а също и от бръмбари. Притежава и система ксеногамно опрашване, с по-ниска плодовитост. |
'''Плодове:''' закръглено-крушевидни, червени, ободлени. | '''Плодове:''' закръглено-крушевидни, червени, ободлени. | ||
Версия от 21:51, 8 декември 2019
| Peniocereus marianus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Peniocereus marianus (Gentry) Sánchez-Mej. | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
Ендемичен е за Мексико: Сонора и Синалоа, до 500 m надм. вис. Среща се на различни терени, от алувиални равнини до каменисти склонове и каньони сред ксерофитни храсталаци. Слабо изучен кактус, популациите му са застрашени от разработката на кариери и тревопасните животни.
Описание [1]
Тяло: храстовидно, изправено или катерливо, 1 – 6 m високо. Основното стъбло е 3 - 6 cm дебело, без тръни и ребра.
Корени: грудковидни.
Стебла: мономорфни, цилиндрични, сивозелени.
Ареоли: през 1 - 2 cm.
Ребра: (3-) 4 - 5 на брой.
Бодли: 7 - 10 бр., тъмнокафяви, от тях 1 централен до 7 cm, сочи надолу.
Радиални бодли: притиснати надолу, до 5 - 7 mm.
Цветове: около върха на стеблата, тръбовидно-дисковидни, 8 - 9 cm големи, отвътре са кремаво бели, отвън са кафеникави, със сивкав пух и четинести бодли. Цъфти през март и април, цветовете са нощни, ароматни. Опрашват се от нощни пеперуди, а също и от бръмбари. Притежава и система ксеногамно опрашване, с по-ниска плодовитост.
Плодове: закръглено-крушевидни, червени, ободлени.
Семена: черни, груби, често с неправилна форма.
Отглеждане
Предпочита предимно минерална почвена смеска. Полива се рядко, но обилно и пълно изсъхване на почвата преди следващо поливане. Саксията трябва да е много дълбока, защото масивните му и силни корени може да я счупят. През лятото са важни големите температурни разлики. В този момент расте изключително бързо. Не е много издръжлив на студове, затова да се предпазва от такива.
Размножаване: чрез семена и от резници.
Синоними
- Wilcoxia mariana
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
