Разлика между версии на „Gymnocalycium bruchii“
м |
(→Описание Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.) |
||
| Ред 102: | Ред 102: | ||
== Описание <ref>Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.</ref><ref name="Papsch"></ref>== | == Описание <ref>Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.</ref><ref name="Papsch"></ref>== | ||
| − | '''Стъбло''': сферично до силно приплескано към върха (тиквообразно), наситено зелено до синьо-зелено, достига до 4 см на височина и до 6 см в диаметър. | + | '''Стъбло''': сферично до силно приплескано към върха (тиквообразно), наситено зелено до синьо-зелено, достига до 4 см на височина и до 6 см в диаметър. |
| − | '''Ребра''': 8-12, съставени от малки полу-туберкули. | + | |
| − | '''Ареоли''': овални, покрити със светло-кафяв до бял филц, който опадва с течение на времето. | + | '''Корени''': някои популации развиват реповиден корен. |
| − | '''Централни бодли''': 0-1, понякога липсва, прави, светло кафяви или бели. | + | |
| − | '''Радиални бодли''': 12-14, закривени стъклено-бели до светло-кафяви, достигат до 6 мм на дължина. | + | '''Ребра''': 8 - 12 (до 17), съставени от малки полу-туберкули. |
| + | |||
| + | '''Ареоли''': овални, покрити със светло-кафяв до бял филц, който опадва с течение на времето. | ||
| + | |||
| + | '''Централни бодли''': 0-1, понякога липсва, прави, светло кафяви или бели. | ||
| + | |||
| + | '''Радиални бодли''': 12-14, закривени стъклено-бели до светло-кафяви, достигат до 6 мм на дължина. | ||
| + | |||
'''Цветове''': фуниевидни, светло-розови, преливащи в розово към средата на венчелистчето, с копринен блясък, достигат до 6 см в диаметър. | '''Цветове''': фуниевидни, светло-розови, преливащи в розово към средата на венчелистчето, с копринен блясък, достигат до 6 см в диаметър. | ||
Версия от 17:38, 25 март 2018
Произход
Gymnocalycium bruchii е силно разклоняващ се кактус който формира големи групи. Разпространен в планински местности по тревисти места с плитки каменисти почви на височини от 650 до 2000 метра надморско равнище, в Аржентина, Кордоба, както и в североизточен Сан Луис. [1][2]
Описание [3][2]
Стъбло: сферично до силно приплескано към върха (тиквообразно), наситено зелено до синьо-зелено, достига до 4 см на височина и до 6 см в диаметър.
Корени: някои популации развиват реповиден корен.
Ребра: 8 - 12 (до 17), съставени от малки полу-туберкули.
Ареоли: овални, покрити със светло-кафяв до бял филц, който опадва с течение на времето.
Централни бодли: 0-1, понякога липсва, прави, светло кафяви или бели.
Радиални бодли: 12-14, закривени стъклено-бели до светло-кафяви, достигат до 6 мм на дължина.
Цветове: фуниевидни, светло-розови, преливащи в розово към средата на венчелистчето, с копринен блясък, достигат до 6 см в диаметър.
Отглеждане
Сравнително лесен за отглеждане кактус. При пресаждане използвайте пропусклив субстрат за кактуси с по-ниско pH, и не забравяйте да подсигурите добър дренаж на дъното на саксията. През лятото разположете растенията на лека сянка или светло място което да се засенчва през най-горещите части на деня. Полива се редовно и умерено. През зимата се държи напълно сух в светли и проветриви помещения при температури 8-10 °С. Това е един от най-студоустойчивите южноамерикански кактуси, за кратко издържа на температури до -15 °С. Започва да цъфти при диаметър от около 2 cm.
Размножаване: от семена и издънки.
Синоними
- Frailea bruchii
- Gymnocalycium andreae carolinense
- Gymnocalycium albispinum
- Gymnocalycium papschii
- Gymnocalycium lafaldense
- Gymnocalycium rauschii
Фотогалерия
Източници
- ↑ Demaio, P. & Trevisson, M. 2017. Gymnocalycium bruchii (amended version of 2013 assessment). The IUCN Red List of Threatened Species 2017: e.T152422A121534324. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2017-3.RLTS.T152422A121534324.en. Downloaded on 22 March 2018.
- ↑ 2,0 2,1 Papsch W. 2012. Gymnocalycium bruchii: History, Ecology, and Systematics, Part 1 - Schütziana 3, #2 p. 3 - 43.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
